Бащата на Стивън, Божидар, седеше на полупорутената пейка на гробищата и умислено гледаше в рушащия се гроб на баща си. Старецът, с неговата сияйна усмивка, сини като морето очи, невероятен рибар, обичащ всичко и всички... освен него, Божидар, най-малкия син. Винаги усещаше, че баща му не го обича, не колкото другите, не колкото риболова, не колкото морето. Божидар даже не усещаше ситния дъждец. Някак и тук ухаеше на море, а той не понасяше тази миризма. Знаеше, че старецът е виновен, че се опитва някак си да си отмъсти, да обърне собствения си внук срещу него!

Е, нямаше да му се получи. Може и Стивън да се беше объркал и да се беше заиграл прекалено много с въображението си, всички знаем децата какви са... Но дали? И горката му добра жена, ех, как беше пребледняла Керана... Сякаш е видяла мъртвец! Де да имаше смелостта мерзавецът Стойко да им дойде в дома, да им каже, каквото имаше да казва!

Керана, много добра жена, съпруга и майка, наистина. Сираче, израснала в дом за деца в едно затънтено селце, сираче, но с остър ум и необикновена красота, със златни къдрици и очи като мед... Но не топли, о не, в никакъв случай, тя бе коравосърдечна. Сякаш това ѝ качество, за мнозина недостатък, още по-очарователна я правеше в очите на Божидар.

Единствено детето си Стивън гледаше с любов и го даравяше с милувки. За Божидар пък би убила, както и вече направи. Същинска сирена от мечтите му. Добре че беше тя да измисли целия план – да убият Стойко, ах, какъв нещастен инцидент! Да освидетелстват наивната бабичка, майката на Божидар, за напреднал стадий на шизофрения и да убедят институциите, че те са най-надеждните попечители.

Подписаха няколко документа и ей го, мечтания живот! Божидар и ден не беше работил след убийството, не му и трябваше. Откакто беше малък мразеше някой да го кара да върши нещо, бързо се изморяваше. Работата бе за глупавите. Той е специален, той е човек на изкуството. Само дето не знаеше на кое изкуство точно е човек. А Кера вършеше домакинската работа след като се прибереше от морето. Винаги отиваше на разходка по морския бряг и изчезваше за няколко часа. Казваше, че отива да поплува и да освободи ума си.

Прибираше се мокра до кости, а косата ѝ блестеше от водата, изглеждаше като жива, къдреше се от само себе си и заплашваше да те удуши с някое друго кичурче ако ѝ се изправиш на пътя. Но той ѝ беше благодарен за всичко, което направи за него, за това, че изпипа всеки детайл, за да не ги заподозрат, и се стараеше никога да не я ядосва.

Дори братята му, след като разговаряха с нея, склониха да се откажат да се борят за каквото и да е наследство. Така Керана и Божидар си прекараха няколко страхотни години, роди им се син, но откъде се пръкна неканеният дядо Стойко? Ей, дъртака не се налови на риба, и преживе, и след като го удавиха кисне до тая вода и се надява да хване някоя клета рибка. А можеше да дойде да пита Божидар как е, какво се случва с него, дали има нужда от още пари... Но не. Старецът дори на оня свят не се беше научил да обича Божидар, петият му и най-малък син.

Керана гледаше сина си как спи. Божидар беше отишъл още сутринта на гробищата, но още не се беше върнал. Не че го вини. И тя от онази странна случка насам беше като зашеметена. А уж имаше опит със странните случки. Ако свекърът ѝ си мислеше, че те никога няма да разберат, че ходи на риболов със Стивън, детенцето им, няма как да стане. Нали дори го кръстиха на него, за да бъде богат като дядо си. За жалост, Стивън приличаше на него, със сини дълбоки очи, преминаващи от светлосиньо около зеницата към тъмносиньо.

Но как Стивън е срещнал Стойко? Тя беше сигурна, че Стойко е измислил някаква хитринка, за да се докопа до невинното им момченце и да ги накаже. Но Кера никога нямаше да го допусне, никога повече нямаше да позволи на Стивън да лови риба и да рискува да се среща пак със стареца. Но те ловяха риба заедно от месеци, а от главата на сина ѝ не беше паднал и косъм. Няма значение. Стойко имаше пъклен план, тя беше сигурна в това.

А Стивън сън не го ловеше, откакто му забраниха да излиза и му се накараха, че говори с непознати. Искаше да запознае родителите си с добрия дядо Стойко, но те не даваха и дума да става за това. Не разбираше каква беше тази тревожност в тях, тази злоба и недоверчивост. Затова всяка вечер се преструваше на заспал и си представяше как е на моста с възрастния мъж. Никога не бе имал дядо... Обичаше го, той му се радваше от все сърце и го учеше да лови риба.

Когато Божидар се прибра, отиде до детската стая и целуна угрижената си съпруга по челото. Детето им спеше без да помръдва. Божидар реши да си ляга, чувстваше се сякаш носи огромен товар на гърба си. Заспа моментално, сънува как баща му го гледа в онзи ден – беше на четири години и беше убил ранен гълъб с една тухла, която беше намерил в двора. Вместо баща му да се зарадва и да е горд с него, го гледаше сякаш е изрод.

До ден днешен не разбираше защо баща му го погледна така, веселите му сини очи бяха станали тъмни и мътни. И продължи да сънува. Идва още един гълъб – убива го. Трети гълъб – и него убива. Тухлата е станала цялата в кръв. Топлата течност го опръсква по лицето и и по тениската с Мечо Пух, но той продължава. Отново и отново. Освобождаващо. Опияняващо. Усеща власт. Превъзходство.

Керана усети, че мъжът ѝ пак убива насън. Лека усмивка се разля по иначе каменното ѝ лице. В такива моменти всеки трябва да прави това, което обича. Реши да отиде да поплува в нощното море. Морето беше неспокойно, навън през деня валеше, а сега се изсипваше воден ад от небето. Най-приятното време за ободряващо среднощно плуване през лятната мараня. Заключи стаята на Стивън, остави бележка на Божидар ако случайно се събуди, и тръгна боса.

Стивън стана от леглото. Погледна през прозореца и видя майка си. Не е честно, тя отиваше да поплува! Защо тя може да ходи да плува, а той не може да лови риба с дядо Стойко? Ама разбира се! Дядо Стойко сигурно се е притеснил за него, Стивън вече втора седмица не се е вясвал на моста да лови риба с него. Трябва да му каже, да го предупреди. Не искаше старото му сърце да се притеснява. Решението беше взето. Но дали Стойко ще е на моста посреднощите?

Би трябвало, все пак, когато и да отидеше, дядото го чакаше. Стивън изкара две кукички за стръв, които бе скрил под матрака на леглото си, и зачовърка малката ключалка на прозореца. Откакто беше споделил на родителите си за риболова и новия си приятел, те бяха сложили ключалка на прозореца и Стивън винаги стоеше заключенв стаята си. Ако случайно вратата беше отключена – майка му не сваляше орловия си поглед от него. Но нея я нямаше. Ха!

Детето си отключи без особени трудности, скочи на дъба до прозореца и слезе по него. Беше забравил дори да си сложи чорапи. Босите му крака се изпълниха с енергия щом усети калната земя и затича с всички сили към морето. Сякаш за секунди стигна до моста. Дядо Стойко го нямаше...

Стивън тъжно погледна към мястото, на което обикновено седяха и опъваха въдиците. Въдицата на Стойко беше там! Дали старецът не се е подхлъзнал заради дъжда и не е паднал в морето? Стивън се провеси през парапетчето, но беше тъмно като в рог. Прекара един по един наранените си от бягането крака и погледна по-внимателно.

След като лампите по моста останаха зад него и очите му привикнаха към тъмнината, той го видя! Него! Лицето на дядо Стойко! Като че ли плуваше под водата и много се радваше да види момчето, верния си другар за риболов. Стивън му помаха, а старецът се усмихна. Очите му бяха изпълнени със спокойствие, щастие и безусловна любов. Но защо не излизаше от водата? Момчето му подаде ръка, за да му помогне да излезе от водата, но дядото само поклати отрицателно глава. Стивън знаеше какво трябва да направи.

В този момент нечовешка болка прониза Керана. Очите ѝ пламнаха. Знаеше, че се слува нещо нередно, усещаше, че детенцето ѝ е в опасност. Тя изплува възможно най-бързо от водата и затича към дома си, а пясъкът под краката ѝ пареше като огън, сякаш адът беше дошъл на земята. Когато стигна двора, веднага забеляза. Прозорецът беше отворен. Кера крещеше името на детето, колкото ѝ глас държи. Стигайки до прозореца, мълния прониза дъба. Тя припадна.

Божидар се събуди.

А Стивън не изпитваше капка страх. Знаеше. Така трябваше да се случи. Не го грозеше опасност. И без да се колебае скочи във водата, където дядо Стойко го чакаше с отворени обятия да го прегърне.

В краткия миг преди да потъне във водата чу някъде зад себе си гръм и как някой вика името му. Гласът обаче му се стори неочаквано непознат.

**

Така и не откриха тялото на Стивън. След три дни спряха да търсят и обявиха, че момчето се е удавило.

Автор: Пролетина Петкова Палова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и: