Приседнала на топлия пясък
огрян от сияйното слънце,
рисуваше с вълнение тя
морската шир необятна,
необятна като очите ѝ,
необятна като мечтите ѝ!
Развяваше морския бриз
косите ѝ копринено руси,
играеше си с тях,
като стадо делфини сред медузи!
Рисуваше морето, корабите и детето
заиграло се в пясъка ситен.
Събрало миди и рапани
застроило причудливи замъци и великани!
А в далечинатана скалите
рибари са се събрали.
Разказват истории невероятни,
за съкровища и кораби пиратски,
за уловите си големи
всички гледат занемели!
Изведнъж пристига и чайката Белушка,
нейната приятелка игрушка.
Леко на подскоци се прокрадва
и четката ѝ бързо грабва.
Литва в небесата,далеко в синевата.
Но пейзажът е готов
нарисуван със любов,
към морето и неговите обитатели,
така любимо на всички хора,
художници, поети и писатели!
Стихотворението е посветено на къмпинг „Чайка“. По молба на авторката публикуваме и нейната история за къмпинга, който е едно от най-любимите места на семейството ѝ.
Ще ви разкажа за моето любимо място на морето къмпинг "Чайка". Израснала съм в по-бедно семейство,с болни родители.Единственно съм ходила на две семейни почивки в детството ми,на Момин проход и Велинград ,където се лекуваха родителите ми. Никога не са ме водили на море и мечтаех един ден да го видя реално. Баща ми почина рано, бях на 15 години. След това стана още по-трудно и тежко. Година след това се запознах с настоящият ми съпруг и започнахме да се виждаме и прекарваме все повече време заедно. Той през цялото време ми разказваше за къмпингуването, как цялото му семейство са запалени къмпингари и няма място по българското Черноморие което да не са посетили. А аз ме беше толкова срам,как щях да кажа, че никога не съм била на море и не съм го виждала. С течение на времето заживяхме заедно и тогава споделих. Той още повече се запали в желанието си да отидем заедно сами на къмпинг и то точно на това вълшебно място за което ще ви разкажа.
Като начало направих списък, за който ми помогна и той и родителите му какво ще ни бъде нужно. Чудех се как ще съберем толкова много неща в една кола, палатка, конструкция за нея, платнище, найлони, шатра, газов котлон, посуда за готвене и прибори, одеяла, спално бельо, походни легла маса, сгъваеми столове и т.н. Не можех да си представя как ще изглежда всичко това и как ще се справим сами. Много се вълнувах! Натоварихме се някак, едва имаше място да седна в колата и потеглихме. Пътуването беше дълго, тогава пътувахем с ладата на баща му. Взехме, че закъсахме по нагорнището на Обзорския проход, колата загря. Един добър човек спря и ни издърпа с въже и после беше лесно по надолнището. Изведнъж се появи табела и разклон на който пишеше едва забележимо Къмпинг "Чайка". Завихме на дясно и навлязохме в гъста гора. Стигнахме до портал, спряхме колата и каква гледка се разкри пред мен даже ми е трудно да опиша. Сърцето ми биеше лудо от вълнение. Много палатки една до друга сред гората, сигурно бяха над сто или поне на мен така ми се струваше, големи и малки бунгала, хора които се разхождаха по бански, по халати, жени носеха легени с пране и простираха на опънати мехду дърветата въжета. Имаше и много домашни любимци, които скачаха радостно около стопаните си. Тръгнахме да си търсим място, което не беше никак лесно. Трябваше да сме близо до таблата с ток, макар да имахме тридесет метра дълъг разклонител. Все пак открихме и започна нашият строеж. Отне ни три часа да разпънем палатката, която е с тръбна конструкция и беше голямо лутане коя част в коя влиза макар да имаше схема. Тя бе доста стара от младините на родителите на мъжа ми. Все още ходим с нея двадесет години след запознанството ни, тя ни изоставя, но ние нея не. След като оправих спалните,предверието, опънах въженца между дърветата, сложихме походните легла и ги застлах, Сложихме масата, столовете, шатрата. Дойде най-очакваният от мен момент, тръгнахме към плажа! Той се намираше на около километър от къмпинга и се слизаше по асфалтов път, можеше и с кола, можеше и пеш. Ние тръгнахме пеш, че на нашата ладичка ѝ беше трудно по нагорнищата. По описание на мъжа ми спускането е леко стръмно и след това изкачването е с доста голямо нагорнище. Толкова беше красиво, когато тръгнахме сред гората по пътеката. Толкова ми беше странно как сме във гората, а по бански и как пътя ще ни заведе до морето. Сърцето ми заби още по бързо, когато чух шумът на разбиващите се вълни, но все още не го виждах. Леко започна да се синее между дърветата. В края на пътеката започна да става все по- стръмно и изведнъж изскочихме на площадка, която разкри пред мен цялото величие и красота на морето. Този миг се запечата завинаги в съзнанието ми. Стоях вцепенена, запленена от красотата и величието му, гледах и плачех от радост! Слизаше се на самия плаж по стръмни стълби, но и с тях се справихме. Когато стъпих на пясъка и той погали босите ми крака, аз просто хукнах съм морето. Виках от радост! Нямаше много хора, плажа беше див, неохраняем. Запазил своята красота, чистота, беше пълно с миди и рапани. Най -вълнуващото беше влизането ми в морето, което беше доста бурно тогава. Мъжът ми ме учеше в края как да се боря с вълните, но понякога ме събаряха. От скачането, блъскането няколко дни, когато си легнех вечер ми се виеше свят, всичко ми се въртеше и по тялото си все още усещах как ме блъскат вълните. Даже сякаш ме тресеше. Шегувахме се, че бях получила морска болест. Самият ни престой беше много вълнуващ за мен. Останахме четиринадесет дни. Запознахме се с други семейства, вечер се събирахме и играехме карти, понякога се извиваха кръшни хора. Вечер се чуваше хъркане, плач на деца, лай на кучета, някой бе станал и си помпеше надуваемото легло. Понякога обичах да излизам и сядам на хамака и да наблюдавам звездите, слушах шумът на гората и горските обитатели, а приглушено се чуваше и морето в далечината. С нетърпение очаквах утрото и това, което ни предстоеше.
И сега, след толкова години, това е нашето любимо местенце. Била съм вече и на други места по нашето красиво Черноморие, също така и по Средизмноморието. По-красиво, по-чисто, запазило своята девственост и обаяние място не съм виждала. Сега водим и нашата дъщеря и тя е вече запалена къмпингарка. С нетърпение очаква всяка година нашите морски приключения. Къмпинг "Чайка" завинаги ще е в нашите сърца и моренцето така обично и любимо за всички стари и бъдещи поколения къмпингари.
Автор и художник: Динка Костова
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
