Първите сесии минаха безпроблемно. Снимките се получиха фантастично и тя се чувстваше щастлива. Малко се притесняваше, когато застана за първи път пред професионалното око на обектива, но страхът бързо отстъпи мястото си на адреналина. Когато позираше, топъл прилив на енергия изпълваше цялото ѝ тяло, сякаш летеше сред птиците. Погледът ѝ се простираше далеч из земната шир, докато не се приземи в реалността. И с нетърпение очакваше новата среща, която да я зареди с положителни йони. Събираше в себе си колкото може повече от това вълшебно усещане, защото фотографа скоро заминаваше за Америка. Предстояха им само няколко сесии, но бе твърдо решена да работят отново заедно.
Представяше си как след време някой влиятелен човек ще я забележи. Вратите към елита щяха да се отворят и постепенно щеше да се издигне високо над уличната фотография. По билбордове нейното лице ще рекламира маркови стоки, а модните списания ще публикуват статии.
Усмихна се. Знаеше, че идеята ѝ е абсурдна, но какво е човек без мечти – една празна черупка. С мечтите идват възможностите, а с тях постигаш всичко ако си кадърен.
За снимките се приготви бързо, за около час. Вчера обиколи магазините, за да купи нови дрехи специално за днес. Избра ги внимателно, за да подчертаят идеално извивките на тялото ѝ и цветът им да контрастира с този на косата. Избра лек, почти незабележим грим, колкото да отвори очите ѝ. Така блясъка в тях искреше по-ясно. Една себеуважаваща се жена не трябва да използва тонове грим. Козметиката е един от най-яростно рекламираните убийци на естествената красота. Залагаше на два основни фактора – суетност и ниско самочувствие в нежния пол. А последните тенденции посягаха и на мъжката привлекателност.
Погледна се за последно в огледалото. Остана доволна от себе си. Приготви необходимата храна, памперси и пудра за детето и след нежна прегръдка го намести в количката. По път към студиото се отби при приятелка и след размяната на обичайните поздрави благодари и с нетърпение пое към срещата.
Влезе в студиото ярка като слънце. Единствена усмивката ѝ светеше по-силно. Прегърна фотографа и звънко попита:
- Днес къде ще снимаме?
Фотографа разпери широко ръце, за да подчертае казаното:
- Тук, в студиото.
- Е, защо? Времето е идеално днес.
- Така е, но снимките ще са специални. Няма да е подходящо навън.
- Защо? Специално избрах тези дрехи, за да са в тон със сезона.
- Изглеждаш чудесно, но днес няма да е необходимо облекло. Ще позираш гола.
Нещо трепна под гърдите ѝ. Очакваше, че този ден рано или късно ще дойде. Нали проучи предварително творчеството му и въпреки това се реши да позира. Но колкото и да бе подготвена изпита смущение. Интуицията ѝ казваше да се откаже. Това не е нейният път. Но страхът да не разочарова фотографа бе по-голям. Нямаше право да придава момински фасони, не и дни преди изложбата. Знаеше, че селекцията от снимки още не е подбрана и не искаше да отпадне от нея ако си развалят отношенията.
Наблюдателното око на фотографа не изпусна малката промяна в изражението ѝ. Не трябваше за първи път да постига целта си с приказки и убеждения. Важното бе крайния резултат, а той винаги успяваше да предразположи момичето.
- Какво има? Това притеснява ли те?
Тя се изчерви. Гласът ѝ само утвърди смущението.
- Не. Всъщност малко.
- Не разбирам какво лошо има в това? Срам ли те е?
От какво трябваше да се срамува? Нима изпитваше смущение при гинеколога или на кола маска. Осъзна колко е глупаво да дели професиите на морални и неморални. Бе дошла тук да позира и нямаше да си тръгне преди това.
- Не, нищо няма. Просто очаквах, че днес ще снимаме навън. Къде да съблека дрехите?
***
Бизнесменът отпи последната останала глътка от марковото вино. Стоката си заслужаваше цената. Когато предния ден получи по електронната си поща снимките на новия модел, остана доволен. Момичетата винаги бяха толкова наивни и лесни за манипулиране, особено красивите. А неговият човек всеки път успяваше да го изненада, защото с всяка следваща надминаваше себе си. Не съжаляваше за парите, които вложи в него преди години, защото те отдавна се изплатиха. Но бизнесменът нямаше да му подари свободата, защото човек трябва да помни истинското си място в обществото. Да знае цял живот от къде е тръгнал и колко е лесно да се върне в клоаката. Докато кротко слушаше и се подчиняваше на волята му, щеше да е добре, но усъмни ли се във верността му, тръгне ли против него, бизнесменът с искрено съжаление щеше да го затрие.
На живо момичето го възбуждаше повече. В нея имаше харизма, която липсваше във виртуалния ь образ. Искаше я веднага без да губи излишно време. Но бе кавалер и като такъв ѝ дължеше скъпия обяд в луксозния хотел, който често посещаваше.
Разговорът вървеше непринудено, но той бе толкова безразличен към него, че не обръщаше внимание на нищо от казаното. Мразеше да обременява съзнанието си с ненужна информация. Целият фарс, който се разиграваше не се различаваше от една лошо режисирана пиеса. Интересуваше се само от крайната цел, а тя наближаваше.
- Впечатлен съм от таланта ти.
Тя се наведе леко напред и прекара пръст през кичура коса паднал пред лицето ѝ. Комплиментът попадна в целта и се намести на точното място. С престорен тон на недоверие момичето запита:
- Наистина ли?
Бизнесменът запази хладнокръвие, но вътрешно се усмихваше. И тази е лесна като всички останали глупачки.
- Да, в теб има голям потенциал. Решил съм да ти помогна да го развиеш.
Очите ѝ искряха като два планински кристала. Толкова чисти и доверчиви.
- Аз…не мога да повярвам. Не знам какво да кажа. Благодаря!
- Горе имам стая. Да се качим. Искам да ти покажа някои от идеите си.
Забеляза как се отдръпва предпазливо и побърза да добави.
- Всичките ми документи са там. Ако се притесняваш, надявам се, че няма да имаш нищо против да ме изчакаш няколко минути сама, за да ги донеса.
Засрамена от себе си стана първа от масата. Глупачка, да се съмнява в човека, който ѝ подава ръка. Още от първата им среща да се представи в лоша светлина и то точно на края.
- Не, ще се кача. Направихте толкова много за мен, а да покажа такова неуважение.
Пламъкът проблесна само за миг в ирисите на бизнесмена. Той бе хищник и умело доведе плячката си до капана. Предстоеше му победа.
Половин час по-късно бизнесмена пръв излезе от стаята. Вече прекрачил прага добави безразлично, сякаш нищо не се бе случило.
- Платено е за цяла вечер. – и затвори вратата без да дочака отговор.
Момичето лежеше голо на леглото и трепереше. Сълзите текнаха в момента, когато остана сама. Научи по трудния начин лошата страна на сляпото желание за слава. Използваха я като стока и сега след като я употребиха я захвърлиха подобно отпадък. Амбицията да бъде значима и известна скри гротескната действителност и вече бе късно да поправи грешката си.
Времето се преплете в сложен възел и тя изпусна нишката му. Не знаеше колко време е стояла неподвижно и не я интересуваше. Беше я гнус от случилото се, беше и противно от нея самата. Не ѝ се живееше.
След шока настъпи безразличието. С бавна почти аболична походка влезе в банята и остави врялата вода да измие мръсотията, но единствено засъхналите секрети заминаха в канала. Казват, че водата може да пречисти всичко, дори душата. Не беше вярно!
Когато приключи се облече и прибра трите прилежно сгънати петдесетолевки, оставени на нощното шкафче. Мислеше да ги скъса на парчета, да ги изгори, но така нямаше да изтрие спомена. А парите са си пари, защо да ги похабява?
***
Чувстваше се развълнуван. Усещаше, че е надушил голямата следа, която ще го изведе отвъд прагматичното. За пореден път късметът му изигра водеща роля в съдбата му. В първия момент, когато видя снимката на своята ученическа любов в сайт за компаньонки, помисли, че има грешка. Най-вероятно някой изрод бе решил да привлече клиентела с нейните снимки. На скоро чете материали за тези нови интернет тролове, които търсели из социалните мрежи снимки на красиви момичета и без тяхното знание после ги използвали за различни реклами и услуги.
После разгледа галерията. Видя повече отколкото очакваше да види, много повече. Припомни си хубавите моменти, когато телата им потни споделяха и търсеха екстаза на бушуващите хормони. Дива ярост го завладя. Това не бе тя. Не бе момичето, което познаваше и обичаше. Макар да се разделиха в началото на студентския живот, чувствата живееха в него. Уважаваше я като личност. Какво се е случило в живота ѝ, с ценностите ѝ, за да падне толкова ниско. Щом се е принизила до това ниво трябваше да има сериозни проблеми. Бе сигурен в това, познаваше я добре. Изпита съжаление, искаше да ѝ помогне, да подаде ръка, за да излезе от дупката. Но какво можеше да ѝ предложи? Своята дупка? Та самият той едва свързваше двата края.
Нещо в него се пречупи и мисълта потече в алтернативна възможност. Как не се сети в самото начало, а чак сега прозря истината. Това бе чаканата възможност. Репортерът се събуди от хипнозата на масовата заблуда и започна бдително да анализира вероятните развития. Щеше да използва общото минало, за да се добере до необходимата му информация. В мащабен план очакваните резултати бяха два. Първият, този който не го устройваше, предлагаше скучна история, която нямаше да си струва труда да напише и после да търси къде да продаде за жълти стотинки. Плюсът – порция секс за доброто минало. Но вече знаеше, че ще разбере нещо много повече. Пикантна история за която ще наддават магнатите. Както Александър Македонски разрязал гордиевия възел с един замах на меча си, така и той самият щеше да постигне успех с един добре премислен удар. Познаваше я като прочетена книга и лесно като кукловод щеше да я манипулира. Знаеше как да докосне душата ѝ, както бе правил стотици пъти. После тя сама щеше да я излее в краката му, а той алчно щеше да гребе с пълни ръце. И отново вечерта от само себе си щеше да свърши в леглото.
От целия план най-трудната част бе кой точно да позвъни на оставения номер. Притесняваше го, че ако лично се обади, от срам няма да дойде, защото ще го познае. Нямаше доверие на познатите си, понеже несъмнено имаше шанс някой да заподозре случващото се и да открадне успеха му. Това бе неговия случай и трябваше да пипа много внимателно. Една грешна стъпка и падаше сред бълбукащите разтопени мечти в бруталното царство на гибелта. Изключваше провала, понеже вселената не би му предоставила втора възможност. Сгрешеше ли, бавно и последователно започваше да затъва докато един ден след години не се задушеше от мръсотията на човешката клоака. Не, той щеше да успее още тази нощ.
Нае хотелска стая и срещу скромен бакшиш успя да уреди едно пъпчиво момче от администрацията да звънне, изтъквайки нескопосана причина. Прочете съмнение в очите му, но видя и безразличие. Момчето взе парите си и явно всичко извън тях не бе негова работа.
Подрани нарочно. Прецени, че така по-лесно ще събере мислите си, потискайки малкото останали опити на емоцията да се пробуди. Като професионалист всяко негово действие трябваше да е добре премислено, подбрано и най-важното студено. Чувствата пречат на работата, а той бе дошъл да работи, не да рони сълзи на съжаление и милосърдие.
На вратата се почука, ясно и уверено. Репортерът пое дъх и тихо прошепна на себе си „Започва се”. С няколко крачки се озова до нея, стисна дръжката и я отвори. Видът ѝ не издаваше, че е проститутка, поне не уличница. Носеше елегантна черна рокля, прилепнала по тялото. Липсата на ръбове издаваше, че не носи бельо. Косата вдигната на кок, за да подчертае извивката на врата. Гримът бе солиден и имаше нещо мръснишко в него. За първи път я виждаше облечена така и изненадан от себе си усети надигаща се възбуда. Желаеше я!
Първоначално тя не го позна. Понечи да влезе, пускайки добре тренирана усмивка, но сякаш падна гръм. Времето замръзна и тя се спря стъписана. Лицето ѝ издаваше коктейл от частица объркване, доза уплаха и солидно количество срам. Внезапен инстинкт я тласна да избяга, но тя не се подчини. Вместо това рязко го избута и побърза да затвори вратата:
- Какво правиш тук?
- Исках да те видя.
- Но, защо не ми се обади?
- Нямаше да дойдеш, ако ти бях звъннал.
- Имам предвид, просто да се беше обадил да се видим.
- Е, може би искам да спя с теб. Липсва ми топлината ти.
Репортерът се засмя непринудено. Надяваше се с тази шега да успее да събори крепостните стени. Усети следващите няколко секунди като силна радиация. Плътта ми се разпадаше, докато опитваше да отгатне какво всъщност мисли тя. В следващия миг небесата се пропукаха и спасението пристигна като благословена манна.
Няколко пламъчета блеснаха в очите ѝ. Придърпа го към леглото и грациозно свали роклята, оставяйки я сама да се спусне по бедрата ѝ.
***
Не излъга жена си, но не бе напълно откровен. Търсеше момичето от плажа. Всяка сутрин обикаляше ивицата с надежда да я види отново. Да се запознае с нея. Обичаше жена си, но от дълго време магията помежду им не съществуваше. Все едно до сега гледаха филм и лентата свърши, оставяйки само спомена и чувствата, които автоматично пораждаше. И на всичкото от горе сякаш нарочно съзнанието му нямаше сила да избие мистериозния образ на момичето. С какво тази чародейка бе толкова специална? Първично привличане, което изпитваше за първи път.
Предаде жена си, знаеше, че е виновен спрямо нея. Мисълта е първоизточника, после следва поведението. Щом допусна да поиска друга, вече даде заявка към Вселената за тези действия и някъде там сред слоевете на алтернативността той изневеряваше.
Постъпките се съдят от подбудите, но хората са слепи за тази истина. Така фалшиви добродетели се ползват с високо мнение сред обществото. А те именно това целят. Един театър, от който умело изкопчват с алчните си нокти лична полза.
Човешкото поведение е сложна комбинация от заучени модели и принципи, с които същността борави. Когато успееш да избягаш от егото си и приемеш, че ти си част от целия свят и той самият се събира само в една клетка от теб, тогава достигаш до божественото състояние описано с много имена в свещените книги. Постепенно логиката и емоцията, самостоятелни представители на полярността на човешкото съзнание, отстъпват място на абстрактната висша мисъл, която обхваща всичко в себе си. Едва тогава усещаш многомащабната реалност и носиш отговорност за събитията и поведението в безкрайните проявления на живота.
Разбира се това е далеч от настоящето развитие на населението. До достигане на върховната позиция в еволюцията ни, трябва да се преодолеят много стъпала. Художникът вярваше в това и знаеше, че именно умението да мислиш правилно е една от стъпките. И да търсеше промяна, той вече изневери на жена си!
От друга страна цялата ситуация изглеждаше нелепо. Енергията е вечна и неразрушима. Всяка една емоция, която изпитаме, зарежда вселената със съответния заряд и оказва влияние върху заобикалящата среда. Необходимо ли е човек да насилва себе си да следва даден път, воден от моралните си възгледи и така да произвежда отрицателни чувства, щом е открил нов по-проходим път. Законът на привличането обича простите действия. Устойчиви химични съединения се разпадат за миг при добавянето само на един единствен елемент. Атомите бързо пренареждат структурата си и продължават да съществуват в покой.
И тук е големият философски въпрос. Китайците имат една ценна мъдрост: „Път, който е път, не е път, който е път.” Кой е най-правилният път? Да последва израстването на мисълта или да се отдаде на привличането. Болезнената истина е, че и двата са еднакво правилни и погрешни.
Отвори вратата на ателието и се загледа в картината. Оставаше му още малко, за да я завърши, още малко да избяга от кръговрата, който спираше развитието. Да направи своят окончателен избор. Именно това е ключът към тайната на живота – правото на свободен и независим избор. Да победиш себе си и да следваш интуицията , която ти показва правилния път.
Взе четката в ръка, потопи меките ѝ косъмчета в океана от мечти и с фин замах продължи да създава една нова жива Вселена. Днес не успя да я намери, но утре…
***
Връзката им е обречена, вече беше убеден в това. От както се роди детето нямаше ден през който да не падне тухла от стената и да разхлаби повече основите на любовта. Обичаше я и вярваше, че проблемите постепенно ще се преодолеят. За това са заедно, да се подкрепят. Парите са важни, но не са всичко на света. Живи ли са чувствата, има ли доверие, може да се превъзмогне и най-тежката нищета.
Но тя предаде доверието му. Болеше го не толкова от постъпката ѝ, даже до някъде я разбираше. Като майка тя е готова на всичко за детето си, но това не ѝ дава моралното право да премълчи истината от него. Да се крие като лисица и подмолно да действа зад гърба му. Знаеше, че тя се срамува от себе си, е поне се надяваше да е така. Вече не можеше да е сигурен дали я познава. Щеше да ѝ прости, стига да бе споделила проблема. Да седнат и да го разрешат заедно като семейство. Нямаха официален брак, но те бяха семейство.
Обстоятелствата се промениха тази сутрин, когато прегледа вестника. Дълго време се взира в статията, препрочитайки написаното. Не искаше да повярва на очите си. Предпочиташе да ги извади и стисне на пихтия, отколкото да вижда с тях. Заболя го най-много от това, че след четиридесет години скитане в пустинята, разбра, че е никой. Щом жена му спокойно избираше да довери личния си живот на репортер и така да стане публично достояние, къде в него се намираше той, като част от семейството. Не споделяше с мъжа си и как очакваше бъдещето им да продължи заедно. Той не означаваше нищо за нея.
Вгледа се в красивото ѝ тяло, по-сияйно от преди бременността. Тя разцъфна като нощна орхидея и от момиче порасна в млада жена. Усети сълзите да се събират в очите му и тихо продума:
- Скъпа, трябва да поговорим.
Жената се обърна и сбърчи носле при вида му. Капки пот избиваха по мъртвешки бялото лице на художника. Не го бе виждала в такова състояние до сега. Притесни се за него и загрижено попита:
- Добре ли си? Пребледнял си.
Без да обърне внимание на въпроса, той хвърли вестника на масата.
- Това вярно ли е?
Между страниците изскочиха голите ѝ снимки. Отгоре заглавието с големи червени букви злорадстваше: „Арестуваха сводник за незаконна проституция”.
Жената усети как ѝ прилошава. Причерня ѝ, но учудена от себе си успя да се задържи на крака. Съзнанието ѝ отлетя назад към хотелските стаи и часовете прекарани с потни, пияни мъже. Към срама и излъганите амбиции. Към провалената реализация от която имаше необходимост. Сигурност, която мъжът ѝ не можеше да осигури. И изведнъж цялото разочарование, което събираше, изригна със силна ярост. Да, заради него тя се принизяваше като курва, а сега той я критикуваше. Съдеше поведението ѝ и искаше да се изкара жертва:
- А ти какво очакваше? Този дом се нуждае от пари. Какво направи ти за него, какво направи за детето. Един некадърен, никому неизвестен художник. Ако бе мъж, това нямаше да се случи. Ти си виновен за всичко. Ти си виновен.
Гласът ѝ се повишаваше октава след октава, като прииждащо цунами, докато не изригна в истерични крясъци. В другата стая детето се стресна. Уплашено от виковете то се разрева. Сякаш харпии раздираха ушите на художника. Душата го болеше от звука на агония, изпълнил телата на любимите му същества.
Тя бе права. Той е един пропаднал художник. Искаше да успее с изкуството си, да се реализира и когато го забележат, картините му да бъдат излагани в световно известни галерии. Така изпусна важните неща в живота. Бе просто недорасла издънка.
- Напускам ви. Ако ти трябвам, ще живея в ателието.
- Давай, върви. Върви при твоята въображаема кучка. Нали тя е повече от мен, нали е идеална!
***
Болката заби остри нокти в цялата му същност. Настани се удобно и нямаше намерение скоро да си заминава. Художникът я прие като грозна неканена гостенка, която е длъжен да приюти и нахрани с парчета от разкъсаното си тяло. Тя лакомо се тъпчеше и ставаше по-силна и непоколебима в целта си – да съсипе домакина, докато не рухне сринат в прахта на своето съществуване.
Диалога с болката обаче му помогна да разбере правилно себе си и чувствата си. Да преосмисли случилото се сутринта. Толкова малко си казаха с жена му, а успя да стигне до най-разрушителното решение. Той ги напусна за винаги. Поне тогава така мислеше. Но сега, когато мъката от свиреп планински поток се превърна в широка бавна река, разбра, че всичко е било моментен импулс с убийствен заряд.
Като млад не разбираше как хората правят деца, прехвърлят личните си проблеми върху тях и накрая се разделят оставяйки наранено именно това малко същество. С порастването се изграждаше характера и различията излизаха на показ. И точно за това възрастните трябваше да постъпват като такива, а не да се водят от безмислен инат и емоция. Сега и той самият имаше проблеми, вече бе и родител. Заради детето трябваше да премисли цялата ситуация.
Ако се насилеше, можеше да даде шанс на жена си. Въпреки предателството, тя не го заряза заради някой по-възможен от него. Обичаше го и искаше да продължат живота си заедно. Но срамът от случилото се щеше да го преследва цял живот.
Художникът въздъхна. Нямаше друг начин освен да се разделят, но трябваше да направи всичко възможно да е мирно. Ако не заради собственото им достойнство, то заради детето. Като баща искаше да има роля в неговото израстване. Отношенията на жена му с други мъже не бяха от значение, там нямаше да се меси.Интересуваше го детето.
Топъл допир го извади от унеса. Сигурно е тук да се помирят и да се съберат. Стига да го помоли и щеше да прегъне коляно.
- Тъжен си?
Гласът галеше като ангелска милувка. Митичен шепот на непозната самодива. Коя бе тайната гостенка, която само с две думи докосна душата му, стопли вкочаненото му тяло и го изведе отвъд мрака на Тифон.
Погледите им срещнаха. Въздухът в стаята се сгъсти и стана труден за преглъщане. Десетки хиляди волта ток преминаха по кожата му. Момичето с коси от морска пяна стоеше до него. След всичките самотни скитания най-после бяха заедно.
- Търсих те. Всеки божи ден те търсих.
- Зная.
- Но, защо чак сега идваш при мен? Защо не дойде в самото начало?
- Защото нямаше нужда от мен. Бях там и те чаках, точно както в деня, когато споделихме изгрева. Помогнах ти да продължиш напред. Ти търсеше себе си и намери част от пътя, но отново се загуби. За това съм тук, да те спася. Искаш ли да бъдеш свободен? Искаш ли да бъдеш завинаги с мен?
- Да, искам.
Художникът усети как света се завърта като торнадо, съставено от цветовете на пъстра палитра. Светът изгуби сивотата си, съзнанието му се отвори за невидимите измерения и жадно започна да попива новооткритата красота.
В синевата на небето, група аквамаринни създания се рееха грациозно с астралните си тела. Бяха издължени и слаби като дърво, а крайниците им се разпръскваха в пространството, напомняйки корени. Великани съставени от светлина.
Чу как две кристалчета в пясъка разговарят. Вслуша се в думите им, извор на хилядолетно съществуване. Тези две малки на вид души бяха по-древни от цялото човечество и пазеха мъдростта от няколко епохи. Почувства се толкова незабележим до тях, че несъзнателно отправи мисловно извинение. Кристалчетата отговориха с индигово проблясване и отново потънаха в дълбините на миналото.
На една скала в далечината лежеше средно на ръст хуманоидно същество. Беше мътно зелено във влечугоподобна кожа. Главата му напомняше на чакал – остра муцуна с големи проницателни очи и малки заострени уши. Усети погледа му и скочи в морето. Чак сега художника забеляза опашката му.
И през всичките тези години бе сляп за това. Седна до момичето, вгледа се в розовите слънчеви лъчи и я прегърна. Цял живот мечта за този шедьовър, а сега бе част от него. Цял живот я търси – неговата половина. Вярваше, че когато се родиш, късче от теб полита в пространството, за да дари живот на друга душа, с която ще живеете за винаги в хармония ако се откриете. Тази душа е повече от сродна, тя е част от теб и съберете ли се ставате едно цяло.
Художникът се чувстваше завършен. Той се прероди, сякаш до сега е бил просто сянка сред маскарада от безлични сенки. Погледна я. Бе по-красива, отколкото я помнеше в мечтите си.
- Обичам те!
Автор: Деян Емилов Димитров
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на:
