Коя патка е измислила това? Мечтите са безплатни, само ако има кой да ти ги купи. Ама и аз какъв съм овен. Да повярвам на оная лисица жена ми, че като пробия дупка и седна в леда, с опашката си ще наловя риба за гладните дечурлига. Клеча тук цяла вечер, белите, червените кръвни телца и оределите ми мозъчни клетки хванаха замръз, а задните ми части ледени висулки.
Колко обичах да поря водата, да спра по средата на реката, да заметна спининг въдицата си последен модел, с махагонова дръжка и доживотна гаранция, така че пъстървите, щуките, шараните да се бият, кой да се закачи за позлатената ѝ кукичка със захранка от сьомгов хайвер.
Защото рибите може да са виждали блесна с парче хляб, въдица от обикновена месина на дървен прът и гумена лодка с гребла, но японска яхта с японска въдица им беше за пръв път. Затова се пържиха в тефлоновия тиган и в собствения си сос. Ох, егати и спомените! – мислеше си Вълка и придърпваше ръкавите на изтънелия си кожух.
Наложи му се да продаде луксозните такъми и яхтата, да замени шикозния семеен апартамент в центъра, скъпата вила в „Драгалевци” и работата си в Българската академия на науките, за да задоволи прищявките на Лисицата. Когато се запознаха преди сто години тя работеше в „Магазин за 1 лев”.
Вълка печелеше добре, беше на път да напише дисертация и открие някакво лекарство. Живееха нашироко, позволяваха си скъпа храна, екзотични почивки и дори круиз. Но на Лисицата, която вече не ходеше на съмнителни обеди с щъркели и не заплашваше Косета Босета, магазинът стана тесен за възможностите ѝ.
Всяка вечер убеждаваше Вълка къде с целувки, къде с продължение колко добра е в бранша. Мечтаеше за свой бутик, голям персонал и естествено мечтите ѝ бяха свързани с него.
Речено сторено! Ипотекираха всички имоти, изтеглиха заем от учтиви банкери, при най-изгодни условия и наеха огромно помещение в най-новия и скъп мол. Това беше нейното време. Лисицата продъни ушите на приятелки, съседи и непознати, колко важен е този магазин, колко луксозни, но същевременно евтини ще бъдат тоалетите и как ще облече мъжете и жените в самочувствие.
Купиха оборудване, наеха продавачи, хигиенисти и управители. Заредиха с бутикови стоки от Китай и женския пазар и направиха освещаване с поп и шампанско. За три месеца се извървя целият град. Продажби почти нямаше, а бутикът все едно беше мострена зала. След още три парите свършиха за разходи. Лисицата се раздели с мечтата си, а Вълка с жена си.
С последните си възможности той купи гарсониерата в „Банишора”, гумена лодка с гребла, обикновена въдица и започна да се прехранва с риболов. Но пъстървата, шараните и щуките захитряха. Те предпочитаха да захапят позлатена кукичка и да се превърнат в златни рибки, дори да е за последен път и в зехтин. Но нещастията за Вълчо продължиха. Той реши да подаде молба за развод.
Нека Лисицата понесе своята отговорност за тяхното падение. Да се научи да живее бедно и да се грижи за децата. Обаче Лисицата улови в мрежите си Лъва -съдебния прокурор. Той отсъди родителските права на нашия герой. Вълчо в изблик на гняв и безсилие счупи въдицата, проби гумената лодка и напук на Лисицата, децата и себе си ще продължи да клечи в ледената дупка и да се надява да налови риба с опашката си докато го съжаля и му измисля нова приказка.
Автор: Нели Арнаудова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и:
