Моят любим писател Курт Вонегът беше написал нещо по повод дългия разказ на Хемингуей „Старецът и морето“. За кубински рибар, който закачил на куката си огромен марлин. Убил го и го привързал към лодката си. Преди да стигне до брега обаче, акулите изяли всичкото месо. Вонегът, впечатлен, попитал познат професионален рибар какво мисли за това. Рибарят му казал, че героят е идиот.
Трябвало да отреже най-добрите парчета от рибата, да ги сложи в лодката и да хвърли остатъците на акулите. Та за този разказ Хемингуей получи Нобелова награда. Не знам защо цитирах всичко това. Може би защото и в моето скромно преживяване главното действащо лице е огромен марлин (риба меч).
Кораб „БОГДАН“ безметежно си плаваше по водите на Карибско море. Безметежно, защото морето беше „джам“, без грам вълна̀, слънчево и спокойно. Обичах да излизам на кърмата и да се наслаждавам на безкрайната красота. Най-вече по залез слънце. На кораба бях станал пословичен, че не пропускам залез. Нито един! И как можех да си позволя да пропусна, като всички бяха неповторими, прекрасни и омайващи. Тези залези ме вдъхновиха да напиша може би най-хубавия си стих:
Тогава помислих за залеза мъдър,
за залеза тъжен, обречен и зрял,
за залеза стелещ пламтящ огнен одър
на всичко, което денят е мечтал.
Пак се отвлякох. Този ден излязох на кърмата по обяд. Екипажът хапнал вече си дремваше сладко по време на почивката, тъй че бях сам. Гледах си аз морето и облачетата, когато изведнъж видях огромен, едва ли не с библейски размери марлин да плува, не, плува не е точната дума – да се мята, да подскача нависоко да беснее успоредно на кораба.
Скоростта ни беше сравнително голяма - петнайсетина възела, а гигантът не изоставаше. Като че ли се състезаваше с нас. Удивен минах на десния борд онемял. В следващия момент забелязах, че всъщност корабът влачи рибата-меч за една тънка проволка. Той отчаяно глисираше над водата. Тогава погледнах назад и видях модерна яхта за лов на марлини да кара бързо зад нас. Ситуацията се изясни. Риболовците го хванали на куката си, но заради огромния му размер, за да не скъса въжето, му отпуснали доста „слабо“ докато го омаломощят.
Така марлинът се отдалечил много от яхтата. И тогава се появява „Богдан“ и проволката се закача за успокоителя на качката. И започва бясното надбягване с трима участници. Злополучните рибари, доколкото можаха отпускаха „слабото“, но накрая не издържаха и отрязаха проволката. Бог знае какви проклятия са били по наш адрес.
Влачихме марлина още няколко минути, докато накрая той се откачи някакси и изчезна в дълбините. Дано да се е спасил, казах си, щото съм много милозлив. Може пък това да е била Божията промисъл за тази великолепна твар. Чувствах се като Спасител!
Автор: Ненчо Борисов Чуклев
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и:
