Баща ми и чичо ми са рибари и от малка се възхищавам на риболова. Помня, когато бях 5-6 годишна, колко молех баща си да ходим за риба. Той ме водеше на едно място малко след селото ми, една малка рекичка, която не беше кой знае какво. Mного малко хора знаеха за нея, но помня, че имаше невероятна атмосфера.

Татко спираше колата и изваждаше големите въдици и стръвта за рибата от багажника и потегляхме към реката. Обаче аз, малко хлапе, слабичко, нисичко, едва-едва държах въдицата. Представяте ли си, ако бях хванала някаква голяма риба?

Сядахме на по един камък, аз поставях въдицата на една поставка и чаках с нетърпение да видя някоя рибка. Беше ми страст, чувствах го отвътре. Не знам дали беше, защото живея на място, заобиколено от морето, или просто обичах самия риболов, но след онзи ден, в който за пръв път хванах риба, се почувствах страхотно.

Изгарях от радост, макар и да ми беше много тъжно, че рибката беше мъртва и повече нищо не успях да уловя. Радвах се поне, че успях с тази голяма въдица да хвана нещо. След хубавия улов се прибрахме вкъщи и работа на мама беше да приготви трапезата и да ядем риба.

Рибата не беше мъртва, даже напротив, опитваше да избяга, защото чакахме татко да я изпържи. Приближих се до мивката, пълна с рибата, която улови тати. Погледнах вътре и рибата скочи право в лицето ми и падна на земята. Вече ме беше страх от нея, дори се разплаках, а мама и тати доста се посмяха. Естествено като поотраснах този страх изчезна, но за малко дете беше истински кошмар.

Тати за осмия ми рожден  ден ме изненада с една много малка въдица, точно като за мен. Нямах търпение да я пробвам, но уви, не отидохме за риба повече... Старите въдици събират прах долу в мазето, закачени на един рафт. Хилядите видове плувки също им правят компания.

Винаги се възхищавам на рибарите, които, когато е спокойно морето, сядат на малките столчета на стария кей и ловят риба, разказват си истории. А аз, когато слизам да вадя колелото от мазето, поглеждам към прашните въдици и си спомням доброто старо време, когато още ходихме на онази малка рекичка в покрайнините на нашето село.

Автор: Християна Красимирова Хрусафова, 17 г. от 11 клас 

СУ "Иван Вазов”, гр. Поморие

Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и: