Рибарят Пепи Въртопа, бивш учител по история, се въртеше около кръчмата след неуспешния риболов, надявайки се някой познат да го почерпи една ракия. Неговото вярно куче Рио го следваше неотлъчно. Всички в град Бургас знаеха как на младини се напиваше до краен предел, а после избухваше като истински въртоп или лежеше безпаметно край брега на морето, но вярното куче Рио го пазеше, легнало кротко до него. Сега, смирено навел глава, тътреше крака и все поглеждаше да съзре някой познат по-ларш, който да го почерпи за Коледните празници.
Напоследък не му вървеше в риболова. Беше станал клошар. Внезапно Рио се спря пред него и залая. Той се закова на място и втренчено се загледа в тревата. Въпреки спускащия се здрач, забеляза блясъка на една монета. Пепи светкавично се наведе и я грабна, стискайки я в шепата си, а Рио радостно залая. Той отиде до уличната лампа и въпреки мижавата светлина, след като забърса с ръкав монетата видя, че тя е сребърна.
– Боже мили, това е рядка монета, сечена от одриския император Котис Първи! Все пак май съм късметлия, макар че бившата ми жена, една злобна чурешка хурка все ме обиждаше. И той си спомни кавгите:
– Ти си най-големият рибар непрокопсаник – викаше тя, а аз ѝ крещях: – Непрокопсаник станах, след като се ожених за теб, хурко баята! А Рио учудено ме гледаше, но после сякаш ме разбра, затова излая и завъртя радостно опашка.
Пепи с твърда крачка се отправи към кръчмата, следван от вярното си куче. Влезе и още от вратата викна:
– Гоше, дай едно шише ракия?
– А имаш ли мангизи, рибарю?
– Виж, тази сребърна монета е много древна и скъпа. Тя е от времето на одрисите, защото техният император Котис Първи не само е бил император, но е сякъл монети! Нали знаеш, че съм историк и разбирам от тези работи.
Кръчмарят взе монетата, огледа я от всички страни като невеста преди сватба и викна към кухнята:
– Пено, ма, ела бързо тук, виж какво ти носи Въртопа!
Една нашарена с червило и фон дю тен жена се появи и с груб дрезгав глас викна:
– Дай да видя какво ми носиш този път, да не си хванал най-после златната рибка, Въртоп?
– Ето, виж! – подаде ѝ монетата кръчмарят.
Тя бързо я грабна, огледа я от всички страни, после я захапа със зъби.
– Добре, читава е, от нея ще си направя обици, защото ти и бездруго няма да ми купиш, цицио! – викна тя на кръчмаря и допълни: – Дай му едно шише ракия. – После сниши глас: – Ама от ментето!
Врътна се и влезе в кухнята. А Пепи Въртопа грабна бутилката с гроздова и излезе от кръчмата, като с бързи крачки се отправи към реката. Там под моста си бе спретнал едно леговище, застлано с прясно окосено сено, дъхащо на мента. Обичаше да се усамотява и след като се напиеше до козирката, лягаше върху дъхавото сено и дълго мечтаеше преди да заспи безпаметно. Верният Рио беше винаги до него.
На другия ден някъде към обяд рибарят се събуди с главоболие. Той с мъка се изправи и бавно се упъти отвъд моста, където недалеч се намираше манастирът „Свети Николай Чудотворец”. Край него имаше изворче, за което се носеха легенди. Местните смятаха, че водата му е панацея за множество болести и дава богатирска сила. Пепи се напи, изми лицето си и се бръкна за кърпата да се забърше. Напипа някаква монета. Извади я от джоба и възкликна изумено:
– Боже Господи, това е невероятно! Като знам колко алчна е Пена, направо съм изумен, че се е смилила над мен и отново ми е върнала монетата. Сега май ще бъде най-добре да се замъкна в закусвалнята на Гоче и да му хапна една вкусна рибена чорба с много лют чесън и две питки, пък после каквото Бог реши!
Мърморейки си така, той се заклатушка към закусвалнята, а Рио щастливо лаеше и тичаше пред него. Пепи весело подвикна:
– Браво, Рио, само ти си мой верен приятел!
Пепи влезе в закусвалнята с усмивка на лицето, сякаш току-що е спечелил джакпота, а Рио го последва. Ленчето – сервитьорката, като го видя се хвана за носа и възкликна:
– Леле, какъв прокиш! Та да беше се топнал в морето преди да дойдеш, Въртоп!
– Хайде, Ленче, донеси ми само една рибена чорба с две питки и ще ги хапна навън!
– Вече не даваме на вересия, криза е! – викна от кухнята дебелият собственик Гоче Ментата.
– Ще платя много повече! – показа им монетата клошарят. Очите на Ленчето блеснаха и тя викна:
– Гоче, дай му каквото иска и го пиши на моята сметка и без друго Пепи ми дължи доста! – и тя бързо грабна сребърната монета и я пъхна в джоба си.
– Добре Ленче, но първо ще те ощипя по дупето!!! – викна дебелакът и се засмя високо, та да го чуе цялата кръчма.
– Че ти друго не можеш, бе! – не му остана длъжна Ленчето, при което цялата закусваня избухна в гръмък смях, а сервитьорката поднесе на клошаря супата и хлебчетата и му каза дружелюбно: – Може вече тук да се храниш!
Въртопа се нахвърли лакомо на супата, гълтайки големи залъци от питките, но остави и за своя верен приятел Рио. Когато свърши се оригна и промърмори:
– Ех, сега да имаше и една биричка, а то криза, брате!
Той бръкна в джоба да си извади кърпата, защото от бързането чорбата бе потекла по брадата му. И тогава от джоба му изпадна някаква монета. Той се наведи, грабна я, стисна я здраво в шепата си, мърморейки:
– Не може да бъде, та това е същата монета!
Той бързо излезе от закусвалнята и се отправи към кафето, където беше стар познат. Още от вратата викна:
– Мими, дойдох да си платя дълга, но първо ми донеси две бирички. Ще ти платя с тая сребърна монета от времето на император Котис Първи!
Кафеджийката огледа скептично монетата и погледна към един бижутер, който случайно беше тук и си пиеше кафето. Той хвърли бърз критичен поглед, но после усмихвайки се каза:
– Истинска е и е много ценна!
Тогава тя я прибра в джоба си и донесе на рибаря две бирички. Той почти на екс изпи първата, сякаш гасеше пожар и промърмори:
– Напоследък Бог е много щедър към мен! – и надигна втората бира, като почна да я пие на малки глътки, наслаждавайки се на Мими, която като балерина се въртеше около масите с клиенти. Рио излая два пъти и Пепи викна:
– Не съм те забравил приятелю, зная, че обичаш бира!
Вече се здрачаваше, когато Пепи усети празнота в стомаха си. Този ден пак не му вървеше в риболова, а в кофите за боклук освен мухлясал хляб, който не ядяха дори кучетата, нямаше нищо друго. Въртопа забърза към къщите на братя Диневи. Знаеше, че тези богаташи често му оставяха торбичка с храна, но кой знае защо този път удари на камък. Чак се изчерви от напрежение и пот изби по челото му. Той се бръкна за кърпата и тогава отново напипа монетата. Извади я мълчаливо и дълго се взира в нея, песимистично мърморейки:
– Толкова голям късметлия ли съм, Боже!
Най-близката кръчма беше на борчетата и Въртопа се отправи натам. Още с влизането забеляза Кина – съседка от младини, която го намрази, защото той не ѝ обръщаше никакво внимание. Тогава в градчето се носеше слух, че е магьосница и служи на дявола. Но кой знае защо този път тя бе прекалено любезна с него и мило запита:
– Какво да бъде, Въртоп?
– Ако приемеш тази сребърна монета, която е не само много скъпа, но и много древна, ще искам чорба и бутилка червено вино!
– Готово бе, Въртоп! – неочаквано бързо се съгласи тя, оглеждайки алчно сребърната монета.
Клошарят по навик се настани на крайната маса, по-далеч от изисканите клиенти и зачака поръчката. В този момент една млада продавачка на цветя се спря пред масата му.
– Бате, ако ме нахраниш и почерпиш с вино, после можеш да разчиташ на мен да ти оправя леглото!
Въртопа я огледа по навик отдолу нагоре, позасмя се и отвърна:
– Аз нямам спалня, но можеш да разчиташ на мен, сядай!
Тя плахо седна на стола до него. В този момент сервитьорката донесе поръчката и точно да се скара на циганката, Въртопа ѝ каза тихо:
– Аз я поканих, така че дай и риба на скара!
Сервитьорката го изгледа презрително, но мълчаливо отиде да изпълни поръчката.
– Как се казваш? – запита Въртопа мургавелката.
– Викат ми Тина, бате!
– Е, наздраве, Тина, тази вечер Бог е милостив към нас!
Тя му се усмихна мило и тихо отвърна:
– Бате, ти си единственият добър човек тук. Останалите все ме гонят и обиждат. Но обещавам, че ще останеш доволен от мен, защото знам много сладки неща да правя! – и тя на екс изпи виното. Пепи ѝ наля втора чаша и промълви: – Виното се пие на малки глътки, за да усетиш аромата му!
– Бях много жадна, бате! – сви се тя и после се нахвърли на вкусно миришещата риба..
След като се наядоха, двамата се упътиха към моста и се пъхнаха в дъхавото сено, Рио легна до тях.
Когато на другата сутрин Пепи Въртопа се събуди, мургавелката вече я нямаше. Той стана, разкърши рамене и промърмори:
– Днес ще трябва доста да вися край морето и дано имам късмет да уловя рибката, която изпълнява желанията!
Но ненадейно една мисъл го споходи и той бръкна в джоба си и веднага изкрещя щастливо. Сребърната монета отново се бе върнала при него.
– Това вече не е случайност, а Божия намеса! – и той почна силно да се смее. После ненадейно смехът му секна и една мисъл го загложди: – Ами, ако дяволът си прави шега с мен! Майната му! – почти изкрещя той и се отправи към закусвалнята, но внезапно се върна и облече своя сватбен костюм, като си сложи и вратовръзка. Едва тогава се отправи към единственото казино в градчето. Охраната на вратата, виждайки измачкания му костюм и кучето, го спря, но дебелият собственик им викна:
– Пуснете го, момчета, това беше учителят на сина ми по история. Той му пишеше все шестици и сега синът ми е в Кембридж! – и той прошушна нещо на крупието, който даде на Пепи цяла шепа жетони.
– Забавлявай се, приятелю! – потупа го дебелакът по гърба и се отдалечи към една красива жена.
– Днес е щастливият ми ден! – усмихна се Пепи и се отправи към ротативките.
– Здравейте, едноръки бандити! – поздрави ги той и почна да пуска жетон след жетон. Но тук сякаш късметът му бе изневерил. Останаха му само три жетона, когато забеляза Тина цветарката.
– Хей, Тина, ела при мен, хубавице, ти ще си ми талисманът!
Усмихната, тя се приближи и той пусна трите последни жетона, затваряйки очи. Стори му се, че мина доста време, когато се изсипа поток от монети.
– Хайде, какво чакаш, пълни джобовете! – викна ѝ той и се отправи към ролетката.
Сякаш ангел хранител бдеше над Въртопа. В риболова не му вървеше, но тук за кратко време той спечели двайсет и пет хиляди лева. Опиянен от успеха, реши да заложи всичко, но Тина му хвана ръката и тихо каза:
– Искаш ли да отидем в някой мотел и да поживеем като богатите, това ми е мечтата, бате?
Въртопа се замисли за миг и после отвърна:
– Защо не, да вървим!
Тина щастлива го прегърна и разцелува, казвайки:
– Няма да съжаляваш, Пепи, аз съм изцяло твоя!
Въртопа купи хубави дрехи на Тина, а на себе си нов костюм. Когато излязоха да се поразходят на пазара, никой не позна клошаря Пепи Въртопа. Двамата изглеждаха като новоизлюпени милионери. Вече трета седмица ядяха, пиеха и се веселяха, след което се топваха в джакузито, за да изтрезнеят. Рибарят дори захвърли под моста въдицата си.
След един запой Пепи сънува истински кошмар – загубва сребърната монета. Събуди се посред нощ. Пълната луна огряваше нощното море. И ненадейно в съзнанието му се разнесе зловещ кикот, който го накара да потрепери. Чу един глас да му казва: „Време е да разбереш, че на този свят няма нищо даром!“
– Кой си ти? – тревожно с треперещ глас запита рибарят.
– И да ти го обясня, едва ли ще го разбереш. Сега ние ще продължи напред, а теб ще те изключим!
– Какво значи това? – уплашено попита Въртопа, а Рио душейки въздуха се съдра да лае ожесточено.
– Бъди спокоен, просто ще преминеш в друго състояние!
– Не искам, и така съм си добре! – извика уплашено клошарят и хукна да бяга, крещейки: – Помощ, помощ, бе хора, това са демони!
Не успя да стигне далече и застина в една непривична поза. Тина уплашено се приближи до него, заопипва го с ръка и успя само да промърмори:
– Но ти си се вкаменил! – и тя хукна уплашено, но Рио, вярното му куче, което единствено искрено го обичаше, застана до него и тъжно зави, гледайки пълната луна.
Автор: Стефан Страшимиров
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и:
