Лопушка

Имало едно време една красиво село, скътано в сърцето на Странджа планина. От билото ѝ валял сребърен водопад, а от скалата течала зелена река. В нея живеели риби, раци, видри. На брега се разхождали щъркели и всявали смут в жабешките семейства. Рибарлъкът, за който се искал майсторлък, се предавал от баща на син. Още неродил се Пейо, до люлката го чакало кестермето, оплетено от баща му. Когато проходил, батко му Гочето го учил да рови в земята за червеи. Всеки мъж в това село се викал рибар. Дечурлигата да не останат по-назад, по цял ден клечали на брега и замятали пръчките с месина. Щом и нашите хубавци отраснали до възрастта за пакости, решили да отидат на риболов. Издебнали, когато дядо, мама и тате са на полето, и хукнали към реката. Гочето нагазил във вира с голи ръце да хване шаран, брияна, или поне пъстърва, но наместо риба хванал воден плъх. Той го ухапал по ръката и избягал. Пейо, изплашен от виковете на брат си, се хвърлил да го спасява, ама не щеш ли, рак го ощипал по крака. Писнал малкият и двамата ранени побягнали на сухо. Като се наревали едно хубаво, че ухапаното и ощипаното боляло, изсушили дрехите си на слънцето и тръгнали за вкъщи. То че пердах имало, имало, но Гочето се прочул сред хлапетиите. „Не плъх, а видра, голяма колкото даначе* ме захапа!“ - похвалил се с белега си в махалата. „Зъбите ѝ бяха остри като на мечката, дето живее в гората!“. „Ми що белегът ти е малък като напръстник? – не повярвали братовчедите, които знаели, че обичал да послъгва. „Щото, като ме захапа, с юмрук я ударих през устата и тя ме пусна.!“. „Да, бакьо хич не се изплаши, на първия път му се събра сърцето, като циганката му ля куршума“…

Подсмихвала се бабата на детското перчене и вечерта разказала на дядото, сина и снахата как ги посрещнала, как ги поступала, как превързала раната на големия внук, а на малкия сложила лук на синината.

Дядото и бащата решили да им дадат урок. Цанили ги за ратаи при кошничарите. „Хем занаят да захванат, хем да са научат да са вардят.“

Цяло лято плели братчетата кошове от повит, поставяли в тях примамка за рибата и редили камъни вътре да не ги отнесе водата. Оставяли ги на дъното и ги завързвали за брега. Заран и привечер дядото и бащата отнасяли рибата у дома. Бабата и снахата пържили попчета, кефал, лупавец, заделяли за софрата и носили на комшиите и роднините. Минало се лятото. Захладняло. Лед хванали пътеките. В къщата на дядото с варосаните стени, червения покрив и високите дувари* гости се събрали. Разшетали се бабата и снахата, прекадили одаите, постлали ленени покривки с везмо нашарени. На миндерите нови халища турили. Вода от кладенеца донесли и три дена месили и пекли питки, баници и колачета.

-  Три празника ша празнуваме дяца. Неска е Света Варвара. Викаме ѝ Варварица. Неска са заварват денят и нощта и стават равни.

-  Как тъй дядо? – сопнал се Пейо и оправил яката на новата си риза.

-  До Варвара расте нощта, а от Варвара до Игнат не расте ни денят, ни нощта. От Игнат до  Коледа денят расте, колко петелът може да рипне от прага, момчето ми - отвърнал дядо му и  го шляпнал по вратлето. - Света Варвара ша ва пази от болести. Майките ви ша намажат  питките с мед, ша излизат от дома и ша раздават на всеки, който мине, за ваше здраве.

На следващия ден в селото празнували Света Сава – сестрата на Варвара. Жените направили колачета като змейчета и накарали момчетата и момичетата да застават зад вратата и повтарят:

- ​Хайде речете: „змия над пъкъ, я под пъкъ, змия под пъкъ, я на пъкъ и няма да ви срещат змии през лятото.“ Аз пък и ще ви дам колаче - подканила ги снахата. 

Подскачали децата. Хапнали и поиграли, момиченцата с парцалени кукли, момченцата поритали на студа парцалена топка. Когато се уморили, дядото ги повикал да седнат на прускефалите*. Наобиколили го всички и притихнали:

-  Утре е Свети Никола. Той е брат на Света Варвара и Света Сава. На тоя ден моят дядо разказваше една приказка, сакате ли да я чувате?

- Искаме! Искаме дядо! - В хор отвърнали малките.

- Бива, дяца! Но първом да ида на ряката да наловя риба, че инак ка ша срещнем Свети Никола – рекъл дядото, стегнал цървулите, надянал калпака и ямурлука и тръгнал към реката…

-  Дядо, дядо къде е рибата? – посрещнал го на прага Гочето, а другите надничали зад него.

-  Ряката е замръзнала, чедо. Поискай от баба си една ходула* и търчете с Пейо и по-големите юнаци дядо да ви покажи как са лови риба през зимата.

Облекли салтамарките*, нахлупили гуглите* на главите си момчета и последвали дядото. Севернякът свирил в клоните и брулил лицата им. Когато пристигнали на брега, не могли да повярват на очите си. Било тихо, чак малко страшно. Реката кротувала, сгушена под белия си юрган.

- Его затока, дека са сбира рибата. Сега ша покрием леда с чергата да стане тъмно и да дойде сичката риба от водата. Утре сабахлян ша пойдем да я земем…

Върнали се в къщата и зачакали да се съмне. Когато изгряла зорницата, нетърпеливите момчета  сложили по залък в устата и тръгнали с дядото. Той носил брадва и серкме. С брадвата разчупил и разбутал леда, проврял мрежата отдолу и всички заедно издърпали улова в коша. Мренките били от дребни, по-дребни.

Омърлушени, навели глави рибарчетата като всеки, който се връща с празни ръце.

- Не берете дертове, на мойта баба все ша ѝ доде нещо на акъл. Сакате ли да попеем на Светец Никола! Хем ша го поздравим, хем по-бърже ша стигнем. Запяла дружината песента: Свети Никола коня кове:

Свети Никола коня кове

по тевнина без борина,

по убава месечина.

Си светии диван стоят,

никой не сме да попита,

да попита свет Никола,

защо кове добра коня

у тевнина без борина,

по убава месечина.

Наел се е свети Иван,

та попита свет Никола:

- Слава тебе, свет Николе,

защо ковеш добра коня

у тевнина без борина,

по убава месечина? -

Отговаря свет Никола:

- Слава тебе, свет Иване,

че се роди млада бога!

Си светии конье коват,

конье коват, плоски пълнат,

плоски пълнат, пита месят,

че да идат на погача.

И я справям, и я ч`идем! -

Собраа се си светии.

Си светии редом седат,

слуга им е свет Васили -

редом реди златна чаша.

На ред дойде свет Никола

да си земе златна чаша.

А я везе, а задрема

и изпущи златна чаша,

с крило трепна, пробуди се.

Си светии сеир чинат,

свет Иван му отговара:

- Слава тебе, свет Николе,

защо везе златна чаша,

а я везе, а задрема? -

Отговара свет Никола:

- Слава тебе, свет Иване,

враг изнесе силен ветър,

та раздуха тайно море,

та разлюля си гямии.

Да помогнем, да префанем,

я изпущих златна чаша!

Ехото огласило селото и хората наизскачали от дворовете. Който поискал, запял и тръгнал с тях.

Затюхкала се снахата, щом зърнала тълпата, която прииждала към къщата. Поела коша от ръцете на свекъра и като видяла рибките, се почудила:

-  Как ще гостим хората бе, тате?

- Ми са скасва, булко*! - рекла бабата. Майка ти учила ли та е как са прави лопушка? За всякой ке има и биля ша остане. Ей ся ша покажем на ората ква си ми тимисница*.

Запретнала ръкавите на хустана* си снахата, извадила погачите от пещта, измила на чешмата мренките и ги посолила.

-  Сега земи ена плитка лук, че много гърла сме. Нарежи го, добави глави чесън, билюк* зелени  чушки и ена лютива,  стръкове едри домати. Коги си готова, отвори зимника и земи най-голямото парче сланина и сички връзки листа лопух*. Нарежи сланината, а така, тури шъпа  зърна чер пупер, щипка сушен червен, стрий китка гьозум и магданоз и омеши сичко. Сега реди листо лопух, върху него рибата, зарзавата, пак лопух, пак риба, пак лопух. Коги сместа и рибата свършат, вържи сичко с лико и бутай в огнището.

Дорде сложат софрата, лопушката била готова. Запалила бабата кандилцето и свещта. Разчупил погачите дядото. Първото парче сложил под иконата. Дал на гостите по комат. Те се нахранили и благодарили за вкусната вечеря на стопаните. Седнали Пейо и Гочето на коленете на стареца, момчетата и момичетата се наредили около тях и се приготвили за приказката. Той повдигнал очи нагоре, прекръстил се, благодарил на Бог, че е жив, че е здрав, че къщата е пълна с хора, дошли да го почетат, и че деца се щурат около него, прокашлял се и започнал:

-  Имало едно време…

 

*дувари - огради

*даначе - малко теленце

*прускефали – възглавници, на които сядат децата около софрата

*салтамарка - късо палто с кожа

*хустан - сукман

*ми са скасва - не се притеснявай

*тимисница - къщовница

*лопух - лапад

*билюк - много

Автор: Нели Арнаудова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: