На борда на стария „Пиргос” цареше оживление. Потните моряци бяха изпънали жили, издърпвайки натежалата мрежа на палубата. Рибата се изсипа върху гниещите дъски, мятайки се в своя сляп делириум. Сред обичайните барбуни, чернокопи и лефери се гърчеше обаче и странен екземпляр – на външен вид подобен на необичайно едро, дори гигантско, попче, над метър на дължина, но противно бледо, с уродливи невиждащи червени очи. Ципестата му кожа бе гнойно бяла на цвят, влажна и сбръчкана. Сякаш отвратителният външен вид не бе достатъчен, от мазното туловище на рибата се процеждаше странен възкисел мирис.
Албинизмът е рядко явление в животинското царство, още повече сред рибите, и няма нищо чудно в това, че неуките моряци веднага започнаха тревожно да си шептят. Един млад юнга, запушил нос с ръка, вдигна морската твар и понечи да я хвърли зад борда, когато го скастри строгият глас на боцмана. Рибата бе рядкост и от нея можеше според него да се изкара голяма пара. Моряците, макар и неохотно, се заловиха с предишната си дейност.
Нощта бавно заля небосвода, а насред нея като рой очи изникнаха звездите. Рибарското корабче се полюшваше, вятърът, вместо да утихне, като че ли се засилваше с всяка изминала минута. Прогнилите дъски тревожно скърцаха, а екипажът бе неестествено посърнал. Вонята от странната морска твар се беше загнездила в кораба и удавяше дори обичайната смрад на пот и евтино пиво, изпълваща трюма. Миришеше на вкиснато вино, гниещи влажни дънери, на развалена бира и мърша. Времето се влоши. Светкавици цепеха небето, а вятърът бясно изпъваше мръсните корабни платна. Идваше буря.
Асен, младият юнга, нервно се разхождаше из трюма. Все още неопитен и плашлив, това бе първата му морска буря, той нямаше с какво да помогне горе на палубата и затова бе слязъл тук долу. Загледа се в купчината едри риби, натрупани една върху друга. Повечето бяха предали богу дух, но някои все още шаваха. Сред тях с притеснение той забеляза уродливото туловище на водния албинос, който сякаш го наблюдаваше с изцъклен червен поглед. Горе се чуваха викове, раздаваха се команди и нареждания. Опасност грозеше стария кораб.
Изневиделица нещо тежко и огромно удари трюма, като някакъв огромен подводен таран. Целият кораб потрепери, а Асенчо се озова на пода. Гръмотевица оглуши хоризонта.
Пробойна зейна в стената. Прилична на черно плачещо око, от нея потекоха солени сълзи. Мъжете се втурнаха да носят тежки чували с пясък, които трупаха пред нея. Торбите се напояваха с вода, но не можеха да спрат разрастващия се теч. Исполински вълни надничаха над палубата и я засипваха със студени пръски. Водата беше мътна и разпенена. Трюмът бавно се изпълваше с вода и корабът, натежал като презрял грозд, бавно затъваше. Фалшбордът се потапяше във водата, а моряците, досущ като риби на суша, безумно тичаха из дека. Черна вълна – гранитен монолит, мудно се надигна над бурното море и тежко рухна върху палубата. Матросите спуснаха спасителната лодка, и се сгъчкаха в нея като риби в консерва. В трюма, изпълващия се с вода корабен търбух, юнгата взе бледото чудовищно създание и със суеверен страх смаза главата му в стената. Фалшбордът вече бе потопен под черното покривало, а старата ръждива котва теглеше кораба надолу, към последното му акостиране. Мачтата бавно изчезваше сред вълните, като догаряща тънка църковна свещ.
Младежът се събуди на брега, изхвърлен там като мъртва медуза. Кожата му бе напълно пребледняла, а макар че червеното слънце нежно огряваше пясъка, той целият трепереше от студ. Няколко позеленели дъски гниеха, плавайки във водата. На няколко метра от него в пясъците се бе загнездила лодка, а от нея тръгваха дузина дири към близкото градче.
Автор: Ангел Насков Тютюнджиев
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на:
