Есента бавно се вливаше в лятото, а последните слънчевите дни събуждаха желанието на бургазлии за разходка по крайбрежната алея. Морето, все още приятно и топло от насъбраното лятно слънце, мамеше по-смелите младежи.
Нели се наслаждаваше на преливащите му цветове, стабилно стъпила на вдадените във водата камъни.
Хареса си едно сухо местенце, достатъчно високо, за да не го достигне водата, и се настани удобно. Постоя така, загледана с празен поглед в множеството по алеята. Една безтегловност и слабост бяха завладели всички, личеше в бавния им ход, безцелен на пръв поглед, но всъщност се движеха като мравуняк към моста или идваха от там. Сякаш го смятаха за задължителна част от разходката си, усещаха го по свой собствен начин в края на лятото.
Един полъх на вятъра я накара да потръпне и като излезе от унеса си ,започна да разглежда минувачите и видя познато лице в множеството. Беше един съсед от блока – чичо Петър. Много особен човек, дръпнат, силно раздразнителен от незначителни неща и винаги готов за кавга. Интересното при него беше, че външният му вид изобщо не отговаряше на характера му – изглеждаше немощен, сух, със сбръчкана кожа, потъмняла от слънцето като стар каиш. Буташе бавно един стар очукан велосипед и оглеждаше плажа, като да търси нещо.
Старецът спря на алеята, след като забеляза една групичка младежи, които се пръскаха във водата и шумно се смееха. Прекоси я набързо и влезе в пясъка, като тикаше с усилие колелото си. Говореше нещо, но Нели не можеше да долови какво докато не се приближи по-близо до шумната компания.
- Веднага излизайте от водата, хашлаци с хашлаци!
Оказалото се най-близко до брега момиче се стресна и се приближи до останалите.
- Излизайте веднага, ви казвам! – извика по-силно той и стъпи в мокрия пясък – Водата е студена за къпане, ще се издавите!
След няколко секунди на недоумение и осъзнаване на нелепата ситуация и тази неочаквана атака, едно от момчетата се наежи срещу стареца:
- Ей, дядка, я си бутай колелото по-надалеч, че наистина ще изляза!
Бурен смях и нови реплики, коя от коя по-нахални, се изляха върху чичо Петър, а като доказателство, че са недосегаеми, младежите влязоха още два-три метра в морето.
Възрастният човек се зачерви целия, изпсува няколко пъти и се върна бавно назад. Изглеждаше жалък и смазан в безсилието си, но не продължи по пътя си, а се подпря на стената в края на пясъчната ивица, откъдето наблюдаваше зорко веселбата в морето.
Някои от минувачите хвърлиха снизходителни погледи на старчето, усмихнаха се леко, но продължиха разходката си и забравиха за сцената, на която станаха неволни свидетели.
За тях чичо Петър беше поредният изветрял старец, който се чуди какво да прави, но Нели знаеше от баба си, че е преживял дълбока лична трагедия, за която обвинява себе си и никога не си е простил.
Като по-млад бил голям веселяк, много емоционален, услужлив и в центъра на всяка компания. Много обичал да играе на карти, играта го поглъщала изцяло и забравял за всичко около себе си.
В тези години всички имали деца на различни възрасти и по време на ваканцията бащите редовно ги водели на плаж. Организирали се по съседски и прекарвали на плажа от сутринта, та почти до късния следобед.
В един такъв ден се разположили на пясъка, децата се заиграли, мъжете извадили картите и всичко било нормално докато едно момиченце не се разпищяло. Момченцето на чичо Петър влязло на дълбоко и повече не излязло.
Мъжете и спасителите наскачали във водата, тършували навсякъде, лодка влязла да търси, обхождала чак до тъмно, но детето го нямало.
Чичо Петър не се прибрал цялата нощ, а осветявал с един силен прожектор сантиметър по сантиметър нощното море и пясъчната ивица, сто пъти въображението му рисувало фигури и той нагазвал с надежда, но всичко било напразно. Бездната не връщала жертвата си.
След два дни намерили тялото на момченцето.
Шумните младежи излязоха от водата и се заобличаха още на мокро. Разговорите им прекъснаха мислите на Нели и тя се намести по-удобно на затопления камък, затвори си очите и обърна лицето си към все още силното слънце. Постоя така и слушаше отдалечаващия се смях, който се сливаше вече с общия шум от алеята докато напълно изчезна.
Напече се още няколко минути и реши да се прибира, отвори си очите, но в началото виждаше пред себе си един своеобразен космос със светещи точки и индигови линии, танцуващи във всички посоки. След като успя да се фокусира, усети тръпки по гърба си, защото погледът на чичо Петър беше закован в нея. Единствено тя седеше в морето, пък макар и на камъните.
Смути се, плъзна се полека по камъка и засрамено се отдалечи. Като направи десетина крачки между хората и се отърси от чувството за срам и вина, осъзна каква сила притежаваше едно нищо и никакво старче, прегърбено под тежестта на собствената си съвест.
Автор: Светла Чапкънова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
