Загубеният мит
от гръцката митология
Море, безкрайна синева, която нежно галеше хоризонта. Първите лъчи на слънцето пробиваха небосклона, за да направят огнени пътечки по водата. Калипсо се любуваше на топлия им блясък и песента на чайките, някъде там, далече по континенталните брегове. Полубогинята загреба шепа морска вода и издуха солените пръски във въздуха. От тях се образуваха гъсти черни облаци, които разцепваха простора с виолетови мълнии. Потопи пръст в морето и разбърка водата, от което се извиси зловещо торнадо. Имаше дни, когато Калипсо спираше да е добрата пазителка на моряците и наказваше случайни пътешественици с цялата злоба на отхвърлена жена.
Обречена да бъде вечно сама, морската нимфа имаше единствено моретата. За разлика от великият Посейдон, който бе Бог на водите и живееше с всички живи твари, тя бе на границата между този свят и света на Хелиос. Тя бе нищо без морето, но то можеше да пребъде свободно без нея. Стотици моряци кръстосваха неговата шир, но малцина почитаха нея. Затова гнева ѝ понякога бе жесток.
Трите галери плаваха спокойно, докато небето не почерня над тях. Екипажа неподготвен се втурна да сваля платната, но скоро след това разбра, че е обречен. Водата под корабите вече се завихряше и те постепенно бяха засмуквани от мощта на морското торнадо.
Небето се раздираше и електрически химери прелитаха навред. Замириса на сол и озон- миризмата на морска гибел, която предвещава мъчителна смърт. Вълните заливаха палубите на галерите и те се люлееха опасно над големите морски вълни. Дървесината пукаше мъчно от тежкият напор, докато екипажите се молеха за живота си на Посейдон, молитви които оставаха нечути. Имаше само две неща, които всяваха страх сред мореплавателите - зловонната паст на Харибда и такава морска буря.
Калипсо гледаше своето творение и се любуваше на човешкото страдание. Само душата загинала от нейната ръка, ставаше временен спътник по пътя на вечния ѝ живот.
След като бурята утихна, тя забеляза един младеж, който се държеше за парче отломка от бившия му кораб. Загубил съзнание, той плаваше жив в морето, стоически борейки се за своя живот. Калипсо протегна ефирната си ръка и пое немощното тяло в своето междуизмерно пространство.
Когато момъкът се събуди видя, че вълните са го изхвърлили на фин пясъчен бряг. Над него седеше красиво голо момиче. Буйните ѝ къдрици се спускаха пред гърдите, а очите ѝ го изучаваха с нежен блясък.
- Кой си ти?
Гласът ѝ бе топъл, като хиляди малки звънчета.
- Аз съм Хераклион - отговори момъкът с пресъхнал глас - Къде се намирам и коя си ти, прекрасна девойко.
Хераклион опита да се изправи, но остра болка прониза тялото му. С треперещи ръце се повдигна и седна на брега до прибоя и чак сега забеляза, че и той самият е гол.
- Хераклион? Името ти говори за силата, която носиш. Сега разбирам, защо само ти оцеля. Не се притеснявай, вече си на моя земя и под моята защита, стига да преминеш през моето изпитание.
Морякът погледна с невярващи очи към красивата девойка. Чак сега си спомни раздиращата сърцето буря и гибелта на екипажа му.
- Всички ли умряха? И коя си ти, прекрасна, моя спасителко?
- Нима не се досещаш?
- Простете невежеството ми, но едва си спомням кой съм аз и какво се е случило.
-Хераклион ти си единственият жив след бурята, която изпратих. Аз съм морската нимфа Калипсо и в момента ти си сред моите селения.
Момъкът коленичи в краката ѝ. Чак сега забеляза, колко перфектни и красиви са чертите на богинята, колко ефирно бяла е кожата ѝ. Изпита страх и преклонение пред нея.
- Простете господарке, но защо, защо бяхте толкова жестока с хората ми, защо избрахте да спасите само мен?
- Заради самотата. Обречена съм да живея сама тук, между моретата и небесата и да страдам. А аз съм жена, нуждая се от мъжки ласки и внимание. Душите, които отнемам, бродят по моите земи, докато не изплатят дълговете на своите грехове и после пак самота. Тя е вечна, студена и мрачна и сковава сърцето ми в кристална топка. Аз съм обречена да бродя тук и да страдам. А ти си първия жив човек, който допускам до моите земи.
- И какво съм аз за теб: роб, играчка или съм свободен човек?
- От теб зависи, млади Хераклион.
- Каква игра играеш, богиньо Калипсо?
- Просто искам да разбера какво е любовта.
- Любовта, това е най-великото и най-загадъчно чувство на света. Тя е вълшебна магия, която не е подвластна на логика и правила. Всеки човек, и най-грешният, се нуждае от любов, тя е мехлем за страданието и страдание за невежия. Любовта е като мечта, като звезда, която расте и избухва, като свръхнова - хаос, енергия и заряд, който се свива до всепоглъщаща черна дупка или умира, като светлинно джудже. Любовта е енергията на сътворението, на силата, която кара частиците в атома да се въртят. Нима ти, богиньо, не знаеш какво е любовта, нима Ерос не е пускал огнена стрела в сърцето ти?
- Не Хераклион, тук аз живея отвъд света на Боговете, далеч от земите на хората. Скитам се сама по тези места и съзерцавам живота от разстояние. Студено е, но студа е вътре в мен и когато болката стане непоносима, наказвам невинни хора. Грешно е знам, но аз съм една тъжна отчаяна полу-богиня, негодна за земите на Зевс и обречена на безсмъртие да наблюдавам краткия живот на човеците. Душите, които отнемам, бродят, като безлични сенки по моите земи, но не ме забелязват. Те търсят своя път към покоите на Хадес и когато го намерят отново оставам сама по пътя на вечната агония. Обречена съм и незаслужено наказана от своята съдба.
- Но Калипсо, ти си прекрасна, защо Зевс ти е отредил тази жестока прокоба?
- Защото съм родена в грях! А сега върви човече, върви и не се връщай повече тук.
Хераклион се изправи, огледа за последно своята спасителка и нагази в спокойните морски води. Спря се и със свити в юмруци ръце се обърна към нея:
- Не, господарке, няма да си тръгна. Оставам тук при теб!
- Но защо? Аз ти предлагам свобода и живот.
Хераклион се затича към нея и пое нейните меки ръце в своите.
- Всеки на този свят се нуждае от любов, не мога да Ви оставя сама.
- Но ти имаш семейство, близки, които те обичат и ще страдат за теб.
- Земният живот е различен от божественият. Хората имат силата да забравят всяка болка и да продължат напред. Готов съм да загърбя този живот заради Вас, стига да сте съгласна да живеете с простосмъртен.
Калипсо гледаше очите на Хераклион и за пръв път от вечния ѝ живот тя се почувства желана. Усети, че не е сама на този свят и някой мисли за нея. Един човек, обикновено създание без власт и сила ѝ даде най-големият и скъп дар. Наведе се и го целуна.
В този момент небето се пропука. Земята се завъртя и около тях затанцуваха пъстроцветни светлини. Всичко бе топло и някак по-красиво, по-истинско. Чуваше се звука на прибоя, вятъра нежно галеше телата им, а слънцето обгръщаше голите им тела в топла прегръдка. Нямаше я илюзорната магия на междуизмерния свят. Те бяха на Земята.
- Херакъл, с твоята доброта и любов, ти успя да ме освободиш от моя плен, ще бъда твоя до края на земния ти живот.
Прегърнаха се под лъчите на залязващият ден.
Автор: Деян Емилов Димитров
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.
