С идването на месец декември започва една чудна поредица от празници. Лошото е, че хората често се "подхлъзват" в празничното време- къде наистина, заради непочистени улици, покрити с лед, къде метафорично, заради нечисти души, покрити с лошотия.
Начало на празничната върволица поставя Никулден. Всички знаем, традицията повелява да се яде риба-наистина "хлъзгаво" начало на месеца, нали? На този Никулден станаха две знаменателни неща.
Първото бе, че за първи път в живота си приготвих шаран, и то съвсем сама.
Второто бе, че сестра ми се превърна в шаран, отново съвсем сама.
Но да започна със своята скромна персона. Нашите бяха на работа и аз реших да не ги чакам, а да ги изненадам и да подготвя празничната вечеря. С това решение някак си логично преминах от пълнен шаран към пържен, понеже ми се стори по-лесно. На път за вкъщи купих едно средно шаранче, към 2 - 2,5 кила. Зарадвах се, че не беше с много люспи, почти съвсем "кьосе". Прибрах се и започнах да подреждам другите покупки, когато внезапно осъзнах, че не съм сама. Найлоновата торбичка с шарана определено шаваше. "Не може да бъде, от един час е на сухо, трябва да е мъртъв." - помислих си. Но, отваряйки торбата, разбрах, че съвсем не бях права-шаранчето шаваше и се мъчеше, а очите му ме гледаха едно такова тъжно. Аз също го погледнах, още по-тъжно, и му заговорих:
- Шаранчо, не знаех, че си още жив. Мислех, че без вода си загинал още вънка. Аз например без въздух повече от 2-3 минути не мога да издържа. Разбира се, това е индивидуално, има хора, спортисти, които могат да издържат 5-6 мин. без въздух, но това зависи много от капацитета на белия дроб и... О, извинявай, отнесох се, сега ще те заколя и няма да се мъчиш повече!
Речено-сторено, както се казва в приказките. Изчаках само още
2-3 мин, да не вземе да ми проговори и шаранът, макар да му липсваше златната окраска /но пък знае ли човек!/ и му отрязах главата. След това лесно се справих с трупа - изчистих го, обезкостих го, нарязах го на парчета и го изпържих. На вечеря всички много го харесаха.
А сега за сестра ми - насред пътя я спряла някаква жена с доста тъмен тен и взела да и обяснява как над нея тегне зла магия. Само непозната можела да я развали чрез 3 магически пръчици /явно е била доста яка магия, щом 1 магическа пръчица е достатъчна да превърне Пепеляшка в принцеса и тиквата в карета, а за сестра ми са нужни цели три!!!/. Всяка пръчица била на "нищожната" цена от 30 лв. Жената била толкова добра душа, че се съгласила сестра ми да и даде само 70 лв., защото нямала повече в нея. Насред вечерята, докато кака ни разказваше, ние се чудихме да се смеем ли, да плачем ли. Но когато тя извади вълшебните пръчици, нямаше вече място за чудене - пукнахме се от смях. Та това бяха 3 късчета кора от дърво.
- Аз си представях нещо резбовано, с позлатен връх или звездичка отгоре!- казах и през смях.
-Не се подигравай, малката! - нацупи се кака.
И така, без пари, но с вкусна вечеря и малко магия, този Никулден се превърна в наисина незабравим празник! Честно казано, малко се притеснявам какво ще е на Нова година! Но и ние като рибите, трябва да се справяме и в мътна вода, нали?
Автор: Ани Владимирова Куновска
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
