Живеех с Жули от няколко месеца. И една вечер си лежим ние в тъмното. Лежим си и аз и говоря щуротии за любовните ласки на рибите. Говоря и за 10- те романа, които пишех едновременно. И както си говоря. Жули си играе с пръст по рамото ми. Въображаеми и стилизирани сърца рисува. Ама да ме питала нещо. Разбира се. И се почна. Колко жени съм имал през живота си. Мълча. И Жули. Ама да не съм ги броял. Хили се. Не. Отвръщам две. Две ли? Две. Най- голямата ми любов. С която много се обичахме. Но един ден избяга с един капитан. И Жули. И аз как съм го бил преживял?
О. Казвам и да замълчи. Но. Продължавам. Намерих го в един бар и го предизвиках навън да се бием. И пак мълчим. И Жули ме пита как така толкова хубаво съм бил разкарвал героините в романите си из целия свят, а нея дори до София не съм я бил завел. Отвръщам, че това е фикция. Измислица. И Жули ме ухапва сластно по рамото. Измислици значи. И на другата вечер същата история. Да сме отидели за уикенда до София. Стига съм я мъкнал из сините докове при тези пияни рибари и докове, които винаги я зяпали в деколтето след като съм се обърнел. Искала да види как Софиянки се били обличали. И аз и викам, че жените от Соф не само не се обличали добре. Но, не били и толкова хубави.
Пък и не съм познавал този проклет град. И Жули ми вика да не съм говорел глупости.Ами да сме направели едно любовно пътешествие. Баси майката отидоха ми хонорарите. Чао Сини докове. Чао Бургас. Натоварих 3 куфара. И се просълзих. Но Жули ми каза да съм се държал като един истински мъж. Пристигнахме. Първия ден Жули обикаля цял ден магазините. Аз пиех бира из баровете. Втория ден по козметици. Аз пак из баровете. И вечер в хотела модни ревюта ми правеше. На третия ден си стоя пак в един бар. И чета следното съобщение:
Слави, взех си всичко. Багажа. Да не се изненадаш. Размислих. С теб ми бе добре, но тук е 100 пъти по- различно. Пък и срещнах един мъж, който има големи амбиции за бъдещето и се занимава с бизнес. Дано ми простиш някога. И дано от времето раните ни зараснат някога. Жули.
Поръчах си аз една ледена бира. И написах това изречение на една салфетка: Тя беше много бедно, но красиво момиче и живееше с един рибар до сините докове. Все още не бе жигосана от греховете на големия град...
Сгънах салфетката. Станах. Оставих я пред барманката. Усмихнах се и излязох.
Автор: Слави Томов
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
