– Котенце, д-р Ранков е! Имам добри новини за нас. Днес при мен дойде твоят лапнишаран и аз отново му преписах продължителен риболов на язовира. Казах му, че само така ще излекува стреса, в който често изпада. Виждаш ли, котенце, ще имаме цяла седмица да се отдадем на любовта си! Не чакай ни миг, а идвай при мен. Ще те водя на вилата!
– А съпругата ти, пиленце?
– О, тя заминава при майка си в едно далечно бургаско село.
– Добре, миличко, но не забравяй и за онези 10 000 хиляди, за които те бях помолила да ми ги върнеш. Трябва да ги възстановя без моят крокодил да разбере за липсата им, иначе съм мъртва!
– О, погрижих се, мило, но искам да бъдеш...
– Бъди спокоен, зайче мое, ще бъда супер нежна и ти ще бъдеш цяла седмица в рая!
– Тогава какво чакаш, идвай веднага при мен!
– Чакам само моят да тръгне към язовира и пристигам, зайче сладко!
В този миг откъм кухнята се чу:
– С кого толкова говориш, ела ми помогни за такъмите! – чу тя гласа на съпруга си и отвърна:
– Докторът се обади и каза непременно да стоиш цяла седмица на язовира, ако искаш да се възстановиш напълно! Дори ми се скара, че те спирам, така че щом е за здравето ти, скъпи, стой и две седмици!
– Ами ти какво ще правиш тук сама?
– О, не се тревожи за мен, защото имам куп работи да свърша. Първо ще изчистя къщата, второ ще изпера килимите, трето ще измия прозорците, че не сме ги мили от лани, четвърто...
– Добре, добре, разбрах те. А и Пешо вече надува клаксона. Е, аз потеглям.
– Наслука, жребецо! – извика съпругата му, а после тихо промърмори: – Дано се продъниш на оня язовир!
Роско, съпругът й, не чу това, защото бързо излезе, а при колата на Пешо с весели приветствия го посрещнаха старите авери Ангел и Здравко.
Потеглиха към Огняновския язовир, като Ангел Зевзека подхвърли:
– Лично кметът ми рече, че сега там имало много риба, защото и той участвал в зарибяването на язовира.
– Дори и малко да има, ние, че я изловим с новата примамка – дрога!
– Чекай бе, каква дрога? – изненадано запитаха аверите.
– Мой приятел ме снабди с този спрей. Напръскваш примамката и рибата кълве като луда! Ще останете изненадани колко много риба ще уловим днес!
– Ха, наздраве тогава! – Здравко извади шише джанковица и им го подаде.
Когато пристигнаха на язовира, Пешо, както винаги, се разпореди:
– Здравко, ти запали огъня и приготви жарта и скарата, а ти, Ангеле, заметни стръвта, но преди това я напръскай с това спрее! А ти, Роско, ми помогни да разпънем палатката и да свалим останалите мезета и дамаджаната с червеното македонско вино, истински елексир за душата е!
В този миг първите риби закълваха като бесни и Здравко едва смогваше да изважда въдиците и да слага нови примамки. Роско и Пешо веднага се включиха. Скоро кепчето се напълни със шарани, мрени, каракуди.
– Стига засега, после ще продължим. Ангеле, изчисти рибата и я слагай на скарата, а аз ще сипя от елексира на младостта – червеното вино!
Бяха изпили по четири чаши, когато приятно замириса на печена риба. Всеки грабваше по парче и лакомо гризеше още горещата риба.
– Ама страхотно вино бе, Пешо, отдека го взе?
– Подарък от тъщата македонка.
Вече бяха в разгара на купона, когато ненадейно до тях спря една жигула и от нея слезе съпругата на д-р Ранков. Лицето й беше почервеняло. Тя даде знак на Роско и едва тогава поздрави. Роско стана и се приближи до нея.
– Нещо спешно ли е, Финче?
Тя зашептя:
– Повече от спешно. Съвсем случайно разбрах за връзката на твоята фръцла с моя хубосник!
– Ама, какви ги плещиш?
– Ела с мен и ще се увериш! Сега са се затворили във вилата ни, тя е на десетина километра оттук.
– Добре, да вървим! – каза нервно Роско и викна на компанията: – След час се връщам!
Качи се в колата и Финчето заразказва:
– Явно тези двамата доста отдавна имат връзка. Без да искам ги подслушах и разбрах, че са те пратили за зелен хайвер. Моят хубостник ти е предписал цяла седмица лечение край язовира, нали?
– Да, но аз мислех, че...
– А аз мисля само как да отмъстя на моя идиот. Има два начина. Да отидем и да ги хванем на място, а другият начин е да им го върнем със същото (тъпкано), какво ще кажеш?
Без да се замисля, Роско отвърна:
– Вторият начин, защото имаме много да си наваксваме, нали, Финче?
– Да, жребецо, да вървим!...
Автор: С. Страшимиров
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на:
