Беше любов от пръв поглед. Като в булеварден любовен роман се срещнаха една лятна вечер край морето в малка кръчмичка. Той беше млад рибар, който всеки ден излизаше с лодката си да лови риба, а след това я продаваше. Тя беше студентка трети курс по детска педагогика, дошла на почивка. И двамата бяха красиви и добри. Прекрасни представители на пола си. Тя русокоса и синеока, той чернокос и мургав. Бяха имали по няколко несподелени любови и две-три провалени връзки. Седнаха случайно на две съседни маси. Видяха се и магията на любовта ги събра на една маса, а след това и в едно легло.
И не се разделиха до края на почивката на Мария, а после Иван отиде да иска ръката й от баща й в Павликени. Вдигнаха голяма сватба. Обичта струеше на вълни от телата на младоженците и всички им се радваха. После заживяха в семейната къща на Иван край морето. Мария премина на задочно обучение. Имаха си вече любима мелодия, любимо заведение, любимо място на плажа, ден, когато гледаха звездите на небето, ако ги имаше. Бяха семейство, където Любовта беше свила гнездо. Някои ги сочеха за пример, други им завиждаха. Така е с щастливите хора.
След година точно на Коледа им се роди син. Кръстиха го Христо. Беше си дошъл с името, а и бащата на Иван беше починал отдавна. Беше се удавил като ходил за риба в бурното море. Майка му също си беше отишла от този свят преди три години от инфаркт. Мария завърши образованието си и почна работа в детска градина "1 юни". Христо ходеше на ясла. Беше русокосо ангелче, което непрекъснато тичаше насам-натам усмихнато и задаваше безброй въпроси.
Съседите започнаха да им подмятат да мислят вече за негова сестричка или братче. Те се смееха шумно и обещаваха да "работят по въпроса". Бяха по сами деца и не искаха и техния син да расте самотен. Когато стане голям трябваше да има "родна кръв", която да е за добро и за лошо с него. Работеха. Щяха да намерят пари за още едно дете. Знаеха, че по-важно е да го обичат и да му отделят достатъчно време, отколкото да го затрупат със скъпи играчки и дрешки.
Тогава се случи онова голямо произшествие с двете рибарски лодки в открито море, когато загинаха четирима рибари, колеги и приятели на Иван. Цялото градче ги изпрати до гробищата. Пелената на тъгата покри и млади и стари. Мария започна да се притеснява много за Иван. Сутрин рано го изпращаше с хиляди заръки да внимава много. Така мина година. Вместо да се успокои младата жена започна да подмята да си потърси друга работа. Не толкова опасна. Иван не й обръщаше внимание. Морето за него беше част от същността му.
- Ванко, няма да преживея да те загубя! - плачеше често Мария. - Ти си моя живот. Не мога да живея без теб.
- Няма да ме загубиш, Мари. Ще остареем заедно. Внуци ще гледаме. Правнуци ще дочакаме. - успокояваше я Иван.
- Баща ти се е удавил в морето. Оставил те е сираче на седем години.
- Баща ми е пил цяла нощ в кръчмата и на сутринта отплавал пиян в морето. Аз не пия преди да изляза в морето никога. Никога!
- Като не искаш да помислиш за мен, помисли за Ицето. Расъл си като сираче. Да не би да искаш и той да расте като сираче. - не преставаше жената.
- Разбира се, че не искам и няма да расте, защото аз ще бъда до него. - отвръщаше й неведнъж мъжът й.
- Морето редовно си взема данък от рибарите. Ето приятелите ти се удавиха. Бяха добри плувци, а се удавиха. И четиримата. Бяха млади и здрави. Силни и красиви мъже бяха, а се удавиха. - викаше Мария.
- Случват се такива работи навсякъде. И тук на сушата може да ме блъсне кола или мотор. Малко ли случаи има. Може да ме застреля някой пиян вечер. Да ме прободе с нож. Да падне част от сграда и да ме убие. И това се е случвало в градчето ни. - казваше Иван с досада.
- Ванко, рибарската професия е рискова професия. По цял свят е така. И винаги е било така. И в книгите и във филмите се говори за това. - не преставаше тя.
- Рискова като много други. Дядо ми умря на осемдесет и пет от старост, а също беше рибар. Комшията дядо Георги е на деветдесет, а също е бил рибар. - опитваше се да я обори с факти той.
- Стани готвач. Готвиш толкова хубаво. И повече пари ще вземаш. И по-леко ще ти бъде. Нали обичаш да готвиш?
- Обичам, Мари, но това ми е хоби, а не искам да ми става професия. Аз съм потомствен рибар. Харесва ми да съм рибар. Искам да бъда само рибар. Обичам да съм в морето. Не мога да си представя живота без да съм в него. - ядосваше Иван.
Започнаха много често да спорят на тази тема. Безоблачните дни в тяхното семейство свършиха и отстъпиха място на скандалите. Комшийките казваха, че някой им е направил магия. Психоложката в детската градина мислеше, че това също е любов. Мария толкова много обичаше мъжа си, че страхът й да не му се случи нещо лошо в морето излезе на преден план. Тя приемаше факта, че той е нейна ценност и се опитваше на всяка цена да я запази.
Майчинските чувства също й влияеха много. Виждаше, че Иван е добър баща и безумно искаше да го съхрани за сина си. В живота й имаше двама мъже, които обичаше - мъжа й и сина й и тя ги искаше и двамата до старини. Не допускаше да има друг вариант. Напразни бяха всички думи на съпруга й, че няма никаква опасност да работи като рибар. Те не достигаха до мозъка й. Той беше изключен на тази тема.
- Ако не си смениш професията ще те напусна! Много те обичам, но ще взема детето и ще си отида при нашите. Не мога да живея така - непрекъснато страхуваща се какво ще стане с теб в морето. - постави ултиматум тя една вечер.
Иван изтърва вилицата и остана с отворена уста. Не можеше да повярва, че неговата любима жена, неговата прекрасна и добра Мари го шантажира така. Тя знаеше, че е рибар. Омъжи се за рибар. Харесваше й да бъде рибар. Хвалеше се, че мъжът й е рибар. А сега? Какво стана?
- Нямаш право да ме караш да избирам между морето и теб и детето! - каза бавно той. - Не мога да направя този избор. Това са различни неща. Те са част от мен. Не мога нито без морето, нито без вас. Моля те, не искай това от мен. Това са двете части на живота ми. Не мога да живея нито без едната от тях.
- Не ме интересува. Искам да не излизаш в морето с лодката за риба! Искам те тук при нас с детето на брега. - занаяти се жена му. - Обичам те и те искам жив и здрав. Друго не ми трябва. Виж колко малко искам!
- Не, искаш всичко. Искаш живота ми. - каза Иван и стана. - Ще изляза да се поразходя малко.
- Не излизай, не излизай! Трябва веднъж за винаги да се разберем по въпроса. Трябва да постъпиш като мъж и да избереш или морето или мен и детето! - вече крещеше Мария.
- Не мога, жено, не мога... - прошепна мъжът и една сълза се търкулна от лявото му око.
- Тогава утре си събирам багажа и викам баща си с колата да ни вземе с Ицко. - тъжно заключи жена му.
- Моля те, не прави неразумни неща! - помоли Иван. - Обичаме се. Дете имаме. Да помислим разумно. Да поговорим.
- Не ме обичаш, Ванко, не ме обичаш. Щом не искаш да зарежеш морето и лодката, не ми говори за любов.
- Ако оставя лодката и морето няма да бъда аз. Ще стана друг човек. Много различен от мъжа за когото се омъжи. Ще бъда съсипан. Няма да ме харесваш вече. Ще ме намразиш. А аз ще се презирам.
- Тогава ще живееш без нас. Утре заминавам.
- Недей, Мари. Остани. Колко добре си живеехме преди.
- Не мога, Ванко. Не мога да те деля с морето. Непрекъснато се страхувам, че то ще те отнеме от мен.
- Няма, Мари. Остани! - помоли се Иван.
- Не ти вярвам! Тръгвам си утре. А сега отивам да спя в детската стая. - извика жена му и тръшна вратата.
Иван излезе залитайки. Отиде в кръчмата. Пи цяла нощ. На сутринта се качи в лодката и излезе в морето.
Намериха лодката му празна на обед. Така и не откриха тялото му.
Автор: Бисера Дживодерова, Велико Търново
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
