Всеки град си има своите специални места. Точки, които събират хората през цялата година независимо от сезона и времето. Такова място има и моят роден град Поморие и това е кеят. Приемам го за граница между полуострова и Морето, между хората и обитателите на дълбините. Обичам това място! Именно то е свързано с моята рибарска история. Нека ви я разкажа.
Дядо Иван, дядо Добри, дядо Съби и дядо Пацо бяха четирима добри приятели повече от тридесет години. Те всеки ден ходеха на едно и също място- на кея в град Поморие, за да ловят риба или просто да си разказват забавни истории. Точно на това място през лятото на далечната 1991 година те се срещнали за първи път с въдици в ръка. Още от тогава разбрали, че ще си допаднат и ще станат добри другари. През последните години всеки дядо беше навършил възраст за пенсия и освен ловенето на риба (тяхното хоби), не се занимаваха с почти нищо друго. Така че можеха да ходят на риболов и в делничните дни. Бяха толкова добри приятели, че не се беше случвало да се скарат за улов, даже напротив. Който нямаше слука през деня, останалите му даваха риба от своите кофи, за да може семейството на мъжа да си хапне добре.
Внукът на дядо Съби- малкият Стоянчо (който вече не беше много малък), работеше от четири години във Франция. Точно дядо му го беше запалил по риболова и когато младият мъж събра пари, за да си купи нова лодка, с радост подари старата на дядо си по случай рождения му ден. По- хубав подарък дядо Съби не беше получавал през живота си. Така четиримата приятели вече можеха да влизат навътре в морето не само да ловят риба, а и да играят на карти и дори понякога да си пийват ракийка далеч от мърморещите им баби.
На 6-ти декември в Поморие се организираше традиционен конкурс за любители на риболова, с регламент, който улови най- много риба, да спечели голям шаран за празничната трапеза. Без да се колебаят, дядовците се записаха и много се надяваха да спечелят наградата, за да се съберат на празника и заедно да си хапнат речна риба. Е, тя не е като морската, но традицията трябва да бъде спазена. Речено- сторено.
Всички рибари- стари и млади-навлязоха с лодките си навътре в морето. Дядо Съби запали мотора на лодката и старите поморийци също потеглиха. Някъде към края на деня, когато състезанието приключваше, дядо Пацо извади на своята въдица морска лястовица. Мъжете знаеха отлично, че морските лястовици ходят по двойки и ако вземат едната риба , партньорката й ще умре на дъното на морето от самота. Чудеха се какво да правят, рибата беше голяма, щяха да спечелят състезанието със сигурност, такъв улов не се падаше всеки ден, но им стана мъчно за тази, която ще страда. Затова бяха единодушни. Ще я върнат там, откъдето я хванаха, и ще се молят свети Никола да направи тъй, че рибите да се намерят в морските дълбини и да не умрат от мъка една по друга.
Времето за риболов изтече и старите рибари се върнаха на брега, където развълнувани разказаха за своето морско приключение. И журито, и останалите участници бяха единодушни- определиха старците за моралните победители в надпреварата. Защото какво значи една награда, ако си разделил две морски лястовици?
Приятелите се върнаха по домовете си победители. Бабите приготвиха шарана и всички се събраха на Никулденската трапеза, за да си похапнат доволни и щастливи.
Автор: Стела Калоянова Пеева, 12 години
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
