Бяхме се събрали да празнуваме Св. Николай Чудотворец в една крайбрежна кръчма в Бургас. Кръчмарят бай Станчо ни посрещна и весело се обърна към нас:

            – Приятели, зная, че днес се яде пълнен шаран, но аз съм ви приготвил един деликатес – паламуд на скара. Надявам се да го оцените по достойнство, след като чуете историята, която ми се случи в далечната 1959 г. Моят ортак Ваньо Турука, с който деляхме една лодка и две мрежи, беше намерил начин в забранения период за риболов да доставя винаги прясна риба по кръчми и ресторанти. Малко преди Никулден влиза този зевзек  в кръчмата и още от вратата вика:

            – Кръчмарю, дай пиене за всички!

            – А кой ще плати бе, Турук? – пита кръчмарят, защото знае номерата на зевзека.

            – Спокойно, кръчмарю, вождът ще плати! – и той сочи портрета на вожда сред портретите на много други наши и братски видни партийни дейци. По това време всяка кръчма беше окичена с тях.

            Всички се смълчават и започват да се оглеждат подозрително, защото  тук се спотайваше една „слушалка” на режима, заради когото не един човек беше изгорял.

            Турука отново се засмя и ми прошепна:

            – Ти само ми осигури катафалка и един луксозен ковчег, а после парите сами ще потекат към нас! – и комбинатора млъкна, защото „слушалката” се приближи към нас с ехидна усмивка, надавайки ухо.

            Иван ми смигна и заговори по-високо:

            – Баща ми почина. Светла му памет рибарска! Сега трябва да го закарам на село, защото това беше последната му заръка.

            „Слушалката”, чувайки това, се отдалечи, а нашенският велик комбинатор прошепна:

            – Ще напълним целия ковчег с паламуд, а после ще делим и ти ще черпиш!

            Погледнах го със съмнение и отговорих тихо:

            – Не вярвам, че ще успеем. Нали знаеш колко агенти ни дебнат!

            – Остави всичко на мен, а ти само докарай катафалката на кея!

            На другия ден отдалече гледам как Турука  докара лодката до кея. Аз се отправям с катафалката към него. Веднага двама служители на реда се доближиха  до нас и единият запита:

            – Какъв е този ковчег бе, Ванка?

            – Баща ми почина, другари, а знаете какъв печен рибар беше! Последното му желание беше да го погреба до мама в Черноморец. Остави ме сам самичък – сирак! – и той заподсмърча насълзен.

            – Хайде, не се разстройвай така, Ванка, това на всеки може да се случи! – почна да го успокоява един от блюстителите на реда. А Турука помоли:

            – Ще ми помогнете ли да го качим в катафалката, другари, че достойно да го изпратим в последния му път!         

            От устните му се изтръгна вопъл и той истински се разрида, едва си поемаше дъх. После пискливо извика:

            – Прости ми, скъпи татко, тези добри другари ще ми помогнат да те изпратя в последния ти път и никой не ще забрави твоята рибарска слава!

            Блюстителите на реда козируват и вдигат ковчега, като внимателно го слагат в катафалката, а единият вика:

            – Много тежи този мъртвец бе, Ванка! – и поглежда към великия комбинатор. Ванката невъзмутимо отговаря:

            – Отвори ковчега, другарю, и ще се увериш, че баща ми не е толкоз дебел! Всички знаят, че се хранеше само с риба.

            – А, не! – дръпва се оня.

            А Турука, плачейки, нарежда:

            – Скъпи, татко, да благодарим на другарите за помощта, която ми оказват в последния ти път! Благодаря, другари! – тъжно завършва той и една сълза се търкулва от очите му.

            Едва когато се отдалечихме, великият комбинатор се засмива и подхвърля:

            – Целият ковчег е пълен само с паламуд! А сложим ли го във фризера, никой не ще разбере кога е уловен.

            А на мен сърцето ми туптеше като дванайсет цилиндров мотор на Мерцедес. Успях само да промълвя:

            – Ти си голям артист бе,Турук!

 

Автор: Джонатан Спенсър Ди Ризо

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: