Бяхме се събрали да празнуваме св. Николай Чудотворец в една крайбрежна кръчма в Бургас. Кръчмарят бай Станчо ни посрещна и весело се обърна към нас:
– Приятели, зная, че днес се яде пълнен шаран, но аз съм ви приготвил един деликатес – паламуд на скара. Надявам се да го оцените по достойнство, след като чуете историята, която ми се случи в далечната 1959 г. Моят ортак Ваньо Турука, с който деляхме една лодка и две мрежи, беше намерил начин в забранения период за риболов да доставя винаги прясна риба по кръчми и ресторанти. Малко преди Никулден влиза този зевзек в кръчмата и още от вратата вика:
– Кръчмарю, дай пиене за всички!
– А кой ще плати бе, Турук? – пита кръчмарят, защото знае номерата на зевзека.
– Спокойно, кръчмарю, вождът ще плати! – и той сочи портрета на вожда сред портретите на много други наши и братски видни партийни дейци. По това време всяка кръчма беше окичена с тях.
Всички се смълчават и започват да се оглеждат подозрително, защото тук се спотайваше една „слушалка” на режима, заради когото не един човек беше изгорял.
Турука отново се засмя и ми прошепна:
– Ти само ми осигури катафалка и един луксозен ковчег, а после парите сами ще потекат към нас! – и комбинатора млъкна, защото „слушалката” се приближи към нас с ехидна усмивка, надавайки ухо.
Иван ми смигна и заговори по-високо:
– Баща ми почина. Светла му памет рибарска! Сега трябва да го закарам на село, защото това беше последната му заръка.
„Слушалката”, чувайки това, се отдалечи, а нашенският велик комбинатор прошепна:
– Ще напълним целия ковчег с паламуд, а после ще делим и ти ще черпиш!
Погледнах го със съмнение и отговорих тихо:
– Не вярвам, че ще успеем. Нали знаеш колко агенти ни дебнат!
– Остави всичко на мен, а ти само докарай катафалката на кея!
На другия ден отдалече гледам как Турука докара лодката до кея. Аз се отправям с катафалката към него. Веднага двама служители на реда се доближиха до нас и единият запита:
– Какъв е този ковчег бе, Ванка?
– Баща ми почина, другари, а знаете какъв печен рибар беше! Последното му желание беше да го погреба до мама в Черноморец. Остави ме сам самичък – сирак! – и той заподсмърча насълзен.
– Хайде, не се разстройвай така, Ванка, това на всеки може да се случи! – почна да го успокоява един от блюстителите на реда. А Турука помоли:
– Ще ми помогнете ли да го качим в катафалката, другари, че достойно да го изпратим в последния му път!
От устните му се изтръгна вопъл и той истински се разрида, едва си поемаше дъх. После пискливо извика:
– Прости ми, скъпи татко, тези добри другари ще ми помогнат да те изпратя в последния ти път и никой не ще забрави твоята рибарска слава!
Блюстителите на реда козируват и вдигат ковчега, като внимателно го слагат в катафалката, а единият вика:
– Много тежи този мъртвец бе, Ванка! – и поглежда към великия комбинатор. Ванката невъзмутимо отговаря:
– Отвори ковчега, другарю, и ще се увериш, че баща ми не е толкоз дебел! Всички знаят, че се хранеше само с риба.
– А, не! – дръпва се оня.
А Турука, плачейки, нарежда:
– Скъпи, татко, да благодарим на другарите за помощта, която ми оказват в последния ти път! Благодаря, другари! – тъжно завършва той и една сълза се търкулва от очите му.
Едва когато се отдалечихме, великият комбинатор се засмива и подхвърля:
– Целият ковчег е пълен само с паламуд! А сложим ли го във фризера, никой не ще разбере кога е уловен.
А на мен сърцето ми туптеше като дванайсет цилиндров мотор на Мерцедес. Успях само да промълвя:
– Ти си голям цар!
Автор: Стефан Страшимиров
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.
