Ще започна с това, че много се зарадвах, когато попаднах на конкурса Ви, защото много често приятели са ми казвали, че историята, която ще споделя с вас е достойна за книга : )
В разгара на лятото, преди няколко години решихме с колегите да си направим малка почивка - тиймбилдинг. Избрахме си малко, тихо и спокойно вилно селце в близост до река, където през деня, който желае ще лови риба, а останалите ще се разхождат из природата. Естествено вечерта спретнахме голяма веселба до късните часове и с колежката, с която деляхме една стая сме поспали до обяд. Но се оказа, че другите не са били толкова уморени и мъжката част са отишли за риба, а женската по предложение на хазаите да търсят поляна с ядливи гъби. Решихме да ги потърсим, но и двете не познавахме местността.
Навлязохме в гора доста извън селото, преминахме през няколко поляни, но не открихме жените, макар да ни упътваха по телефона и продължихме разходката край реката, за да открием поне мъжете, които пък не си вдигаха телефоните, защото си били изключили звука да не плашат рибата. Но всъщност всички са били в съвсем друга посока в другия край на селото, а ние докато ги търсим буквално се изгубихме.
На отсрещния бряг на реката видях двама непознати мъже, които ловяха риба. Беше си далече, нямаше да ни чуят добре ако викаме, а наблизо между двата бряга имаше плитко място, където ако стъпваш по речните камъни ще можеш да преминеш. Решихме само едната да отиде да ги разпита, защото все пак не знаем какви са и така другата ще има възможност веднага да реагира и да потърси помощ ако се наложи.
Като по-смела тръгнах към рибарите по камъните да ги попитам дали са видели другата част от колектива, или поне накъде са поляните с гъби. Но към средата на реката се оказа, че не е толкова плитко за колкото си мислех и водата ми се покачи над корема и нямах добра видимост върху какво стъпвам. Един от камъните се размести, подхлъзнах се и стъпалото ми хлътна и се удари между два камъка. Болеше ме много, опитах да продължа, но не бях стабилна и паднах във водата. Не беше много дълбоко, но при падането нагълтах вода и започнах да се давя. Усетих как някой ме хваща и издърпва, един от рибарите ми се притече на помощ.
На брега се оказа, че кракът ми е сериозно ударен и няма да мога да се върна пеша до вилата и мъжът, който ми помогна ми предложи да ме закарат с кола. Колежката ми остана на другия бряг, тя не пожела да премине реката, за да закарат и нея и си тръгна пеша. Върнаха ме до вилата, но и те, и колектива ми бяха на мнение, че трябва да ме прегледа лекар. Оказа се, че родните ни градове с този на мъжа, който ми помогна са много на близко и той ми предложи да ме откара, а колегите ми да си продължат почивката. Още по време на пътуването много ми допадна като човек, а и му бях много благодарна.
В следващите няколко дни поддържахме връзка по телефона, а като ми отминаха болежките се видяхме. След два месеца срещи заживяхме заедно. И до ден днешен не спира да разказва, че отишъл да хване кефал, а уловил русалка. А в същия ден хванал една мряна, която лъщяла на слънцето, като златна и приятелят му се шегувал да си поиска от златната рибка булка и след час съдбата ни срещна.
На следващата година през лятото се върнахме отново на същото място, за да хванем малко риба и да си припомним изживяното. Изведнъж той скочи и каза,че се е хванало нещо голямо, когато издърпа голямата си плячка, всъщност на кукичката висеше малка, златиста торбичка, която ми подаде ,а вътре имаше годежен пръстен.
Наскоро се сдобихме с наследник, татко му често му повтаря, че като порасне ще го научи да лови риба, че и той някой ден да си улови късмета!
Автор: Гергана Тодорова
В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.
Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.
Благодарим и за неоценимата помощ на:
