- Убиец, чудовище, звяр!

Дядото си помисли, че този път наистина ще получи инфаркт и се хвана с една ръка за гърдите. С другата инстинктивно стисна мрежата още по-силно. Истеричният момичешки крясък дойде толкова изневиделица в задаващия се добродушен есенен здрач, че дори спокойната вода сякаш потрепери от неудоволствие.

Старецът завъртя поглед назад, като се опитваше да вдишва и издишва дълбоко, както го беше посъветвал селският фелдшер в такива моменти. Изобщо не я беше чул да се приближава. Току зад гърба му изпъчено и с разкрачени крака се пулеше дребна девойка с огромни руси плитки. Кръглото, почти бебешко лице беше озъбено в гримаса на неописуемо презрение. Стаената в студените сини очи злоба за миг му напомни за бабата толкова силно, че реши, че стои пред оживяла нейна снимка от ученическите години. Илюзията обаче отмина бързо.

- Гражданино, с каква точно дейност се занимавате в момента? Имате ли представа, че се намирате в акватория, попадаща в стратегията на министерството на околната среда за опазване на морските екосистеми и защитена от междуправителствената Конвенцията за биологично разнообразие от Стокхолм?

- Ох, девойче, изкара ми акъла – въздъхна дядото и усети как кръвното му бавно се смъква малко по-далеч от опасната зона. – Хвърлям тука едно серкме да си пръжнем с бабата някоя рибка за вечеря. Онзи ден боб чорба, вчера боб яхния, в събота печен боб - да ме прощаваш, ама в къщурката вече не се диша – опита да се пошегува старецът.

- И какво, хванахте ли нещо?

- Виж сама, моето момиче, само това дребно шаранче, тъкмо го вадех. Как блести, като от чисто злато е. Ама мислех да го хвърлям обратно, много е малко и...

- Това „шаранче“, господине, се нарича Carassius auratus, гръбначна сладководна риба, получила оранжево-жълта окраска чрез селективно кръстосване. Мога ли да я измеря?

- Заповядай, дете мое, заповядай. А тебе как те викат?

- Грета – небрежно отвърна момичето, което вече съсредоточено се беше навело с рулетка в ръка над скромния улов на дядото.

- Мдаа, само 8 сантиметра – сините кристали се отместиха към екрана на смартфона, който девойката измъкна от огромния джоб на безформената си шуба. След кратка справка Грета разочаровано продължи:

- И все пак имате късмет, този вид спада в категорията „незастрашени“ на Международния съюз за защита на природата. Нисък риск от изчезване. Но въпросът има и друга, морална страна...

- Не те разбирам, девойче... Винаги вадя по три-четири рибки, колкото да се облажим със старата. Малките ги връщам, ако се падне хайверлия – също. С мои пари зарибявам със сивени и балканки – да не си ядат храната едни на други.

- И въпреки всичко вие сте ксенофоб, псевдопартиот, женомразец, простак и домашен насилник – изригна крехкото девойче. Русите плитки се завъртяха около главата й, а сините очи блестяха гневно. – Това ли си мислите – риболовът е пускане на захранка и мятане на мрежа? Не, господине, не и пак не! Това е инструмент за потисничество, за средновековен лов на вещици. Наясно ли сте, че жените присъстват във всички аспекти на веригата за снабдяване с морски дарове? 41% от работниците, които пряко се занимават с риболов и аквакултури са жени. В същото време те заемат всички второстепенни позиции в индустрията.

- Ама тя бабата си има работа по двора, животинките гледа, как да дойде да хвърля серкмето? Това си е мъжка работа!

- Вие ме отвращавате, старче. Гади ми се от тази първобитна защита на ограничаващите полови норми на нископлатен труд, вие сте живото потвърждение на негативния ефект на старите културни традиции и социални предразсъдъци. И имате безочието да се наричате мъж?

Дядото се замисли. Вече 33 години с жена му гребяха лодката на семейния живот в крайморското селце и му се струваше, че въпреки свадливия й и понякога трудно поносим характер, всеки що-годе се беше нагласил към другия и знаеше точно какво да свърши, кога да потърси помощ и най-важното – кога да замълчи. Дори би казал, че живееха честито, макар и бедно. Преди да срещне Грета.

- Сега си тръгвам, че батерията на електромобила ми е паднала на 13%, а най-близката зарядна станция е на 300 км – каза девойката. - Но знайте, че няма да оставя тази работа така. Контролът и подчинението на семеен и полов признак нямат място в нашето общество. - Тя се обърна рязко и с отмерено и целенасочено поклащане на късите си крачета се запъти към малката, зелена кола, която дядото дори не беше забелязал край пътя.

Докато старецът се чешеше по главата, откъм мрежата се чу тихичък, но ясен гласец:

- Я пусни ме, дядо, пак в морето, ще ти заплатя безценен откуп - ще ти дам каквото пожелаеш.

- Ох, Златна господарке, бях решил да искам новичко корито, че сегашното ни е съвсем пробито. Ама сега се замислих и май ще те помоля, ако е възможно, да ме преместиш в друга приказка. „Дядо вади ряпа“, „Дядо и внуче“, в „Дядо Пиперко“ даже съм съгласен. Морето ще ми липсва, но знаеш, с това високо кръвно... Имам нужда от спокойствие и по-простичък сюжет, без Грета...

Автор: Никола Николов

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и: