Прижуряше. Толкова силно топлинната вълна блъскаше в главата, че човек не се сещаше да иде до водата и да топне крака в нея. Влагата във въздуха се беше нажежила и лепнеше по кожата, просмукваше се в нея и сякаш размекваше мозъка на тия, които се бяха събрали и апатично стояха край тръстиките, чудейки се къде, за Бога, да се подпрат, ама това, на което се подпрат, да не им пари!

Това бяха общо взето петнайсетина мъже и жени в ежедневно облекло, очевидно не непознати един за друг, а и явно редовно попадащи в същата тази ситуация, като съученици от един и същи клас, които чакат неизбежното всеки понеделник, сряда и петък пред кабинета по математика. Всеки от тях носеше и допълнителен товар – кой микрофон, кой фото, кой видеокамера. Паркираните недалеч коли с брандирани ламарини довършваха портрета на тези мъченици на жегата и потвърждаваше идентичността им – това беше местната новинарска гилдия.

Сериозността на ситуацията, заради която журналистите се бяха събрали в палещата жега край тръстиките на крайградското езеро, се потвърждаваше от наличието на униформен полицай. Защо обаче новинарите не оглеждаха, разпитваха, събираха информация, а полицаят просто стоеше непоклатимо в стегнатата си униформа и фуражка под изгарящото слънце, от пръв поглед не ставаше ясно. Хората просто стояха измъчено насред маранята, очевидно вече от часове.

- Старши, да излазям ли, ве? – от тръстиките се показа мургава кръгла главичка.

- Сус, бре! Марш обратно! Аз ш`ти кажа кога! – полицаят скръцна със зъби към младежа, който надничаше от растителността, и той нагази обратно във водата. Клетниците с камерите измъчено изгледаха мястото, в което изчезна.

След неизвестно количество време една патрулна кола с включени светлинни сигнали дохвърча по шосето край езерото и спря недалеч от групата. Пристигането на колата оживи гилдията. От колата се втурна втори униформен, който, подтичвайки, подвикна „Пристига!” Това явно беше чаканият сигнал – журналистите вдигнаха на рамо камери, свалиха капачките на обективите, включиха микрофони и изпробваха дежурно техниката си. Обърнаха се в очакване в посоката, от която пристигна патрулката, и зачакаха с видимо облекчение. Не след дълго от там се появи огромен черен джип, следван от две патрулни коли.

- Ооо, добър дееен, добър дееен! С някои от вас се знаем, други са съвсем нови, нали така? – огромният мъж в скъп костюм, който слезе от джипа, се насочи към тълпата с микрофони и камери, следван от няколко цивилни със слушалки в ушите. Изглеждаше добронамерен, като стар приятел, който идва на среща с компанията и се чувства в свои води, на място, на което всички ще му се зарадват, а и той на тях. Защо този път журналистите изглеждаха така унили, той не беше много сигурен. – Дълго ли ме чакахте?

- Ми, има няма – четири часа… - малка и нахална, една много млада репортерка, очевидно все още стажантка, вдигна свободната си от микрофона ръка над очите си и с вече защитени очи впери изпитателен поглед към мъжа в костюма. Главният секретар на МВР, защото това беше именно той, неволно трепна и извърна поглед към нея, но се овладя и продължи да се усмихва самонадеяно.

- Има защо, има защо! Нали все питате – как борим престъпността! Ето, сега ще видите как я борим! С крути мерки! Ето, тръгвам аз на инспекция на РПУ-тата по Черноморието, да видя аз как работят, вярно ли е, че не ловят престъпници по курортите, както пишете, че много била нараснала престъпността в първите месеци на летния сезон, както пак вие пишете, и какво се случва? Докато дойда, и те вече хванали престъпник! Къде си, бе? Ела тука да те видят всички!

Първият униформен, вече нагазил в тръстиките, измъкна от там дребен мургав младеж, подгизнал в езерната тиня.

- Вижте, вижте го! Това е то, лицето на престъпността! Млад, прав… корав, но не работи, а ходи да краде! – мъжът в костюма подхвана патетична реч, която, по всичко личеше, нямаше да свърши скоро. – Как обаче ние знаехме за този удар на престъпността, ще попитате вие. Ами как. Това беше една много дълго подготвяна операция от наша страна. Наши специалисти от дълго време проучваха действията на престъпната група, чийто представител е сега тук пред вас, окован в белезниците на полицията, и внимателно се подготвиха да осуетят плановете им.

Разбира се, тук виждате само представител, не цялата престъпна група. Но! Ние умишлено желаехме да оставим по-обиграните престъпници да останат за сега, повтарям, за сега на свобода, за да ни доведат до главата на тази престъпна група. Аз лично разговарях с директора на тукашното ОДП и той лично ме увери, че униформените вече са по следите на тартора на тази групировка и нищо чудно всеки момент да ни зарадват със серия от арести на високопоставени престъпници.

Насърчен от микрофоните, а и от потреперващия младеж, мъжът го привика да се приближи.

- Ела бе! Ела тука кажи какви си ги вършил!

Момчето запристъпя уплашено.

- Аз… такова… лових риба за майкини – подхвана то, но полицаят бързо го смушка в ребрата.

- Сус, бре! Ше говориш само като ти разрешат!

- Ма той пита, старши… - понечи да се оправдае момчето.

- Сус, ти казах! Като говорят с теб, ше мълчиш! – и униформеният го задърпа обратно към тръстиките. Главният секретар с великодушен жест го спря.

- Ела кажи сега, момче! Сам ли беше ти в това престъпление?

- С батю и с братчеда бехме!

- Ето, младежът е готов да сътрудничи. Много скоро ще разкрием цялата престъпна група – продължи с патос секретарят. – А ти бе, младеж! Ти ще продължаваш ли така да правиш!

Съзряло възможност да се измъкне от ситуацията, момчето веднага зае жална коленопреклонна поза и се завайка:

- Не, не, няма никога да правя така! Никога няма да правя така повече! Няма!

Репортерите прихнаха в искрен смях.

- А каква е дейността на престъпната група? – прекъсна го един плах глас някъде от тълпата.

- Престъпната група се занимава с бракониерска дейност на ценни защитени видове. Тези бандити, тези безскрупулни престъпници нарушават екосистемата на този резерват… - повиши тон главният секретар.

- Господин главен секретар, това езеро не е резерват. По-важно ни е обаче да знаем защо ни държахте четири часа на жегата, докато дойдете да ни представите едно рибарче от малцинствата като току-що заловен крупен престъпник? Нямате ли някакви по-значими новини, които да ни представите? – един по-смел, очевидно вбесен мъж, нарамил телевизионна камера, прекъсна грубо главния секретар. Тълпата негови колеги се оживи, някои от жените прихнаха.

Мъжът в костюма се намръщи. Той сърдито се извърна, като да си тръгне, очаквайки тълпата да реагира остро на колегата си. Когато разбра, че явно никой не е заинтересован да получи повече информация по случая, отново се обърна към групата и заговори:

- Вие твърдите, че борбата с бракониерството не е значима новина, но какво ще кажете, когато утре пред Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури отново излязат рибари да протестират, м? И да твърдят, че бракониерите им убиват поминъка? И вие ще ми твърдите, че това тук не е значима новина! Напротив, значима новина е! Всеки един хванат престъпник е пирон в ковчега на престъпността в България! И е по-добре от мен да го научите, отколкото отново да си съчинявате някакви бивалици-небивалици, като оня случай с ромите, които уж спасили водолазите от „Гражданска защита” от удавяне!

Журналистите прихнаха. Преди няколко години стажантка, изпратена на репортаж край същото това езеро, беше оплела конците по особено комичен начин. На обърнала се лодка с бракониери от близкото село се притекли на помощ водолазите от местната „Гражданска защита”, които по случайност в същия този момент провеждали обичайната си тренировка по водно спасяване. Служителите от структурата, всички до един шампиони по гмуркане, плуване и всякакви водни спортове, си бяха заминали преди момичето да пристигне на мястото. В близкото село обаче тя открила твърде отзивчивите роми, които в желанието си да прикрият бракониерската си дейност, представили фактите по прелюбопитен начин. „Жители на близко село спасяват „Гражданска защита” от удавяне” – това беше заглавието, излязло тогава на първа страница в местен вестник.

Окуражен от смеха им, главният секретар се обърна отново към журналистите:

- И щом искате значима новина, ето ви я – оръжие! Опасно оръжие, открито днес и обезвредено от органите на МВР. Като сте големи журналисти, търсете, открийте, аз ви казвам само една подсказка – Враца.

След това се врътна, влезе в колата и отпраши, следван от двете патрулни коли. Униформеният край езерото подбутна мургавия клетник към първата патрулка. Когато го настани, притича обратно до езерото и извади от тръстиките една поцинкована кофа. Някои от по-любопитните журналисти надникнаха крадешком в нея и видяха опашките и перките на двайсетина едри попчета. „Аз да не забравя да иззема вещественото доказателство”, смутолеви униформеният и изчезна към патрулката. Не след дълго колата включи светлинните си сигнали и се отдалечи от групата журналисти.

Отегчено и измъчено, без настроение дори за шеги, групата се разпръсна по колите и мудно напусна рибарското местопрестъпление. Всеки мислеше каква именно новина да изведе от случилото се до тук.

Същата вечер, след още няколко измъчени часа в опит да се придаде важност на събитието на деня, репортажите изтекоха по централните информационни емисии.

„Престъпна група за бракониерство беше разбита днес под личното ръководство на Главния секретар на МВР. На път за Черноморието, където предстои да инспектира готовността на районните полицейски управления за борба с престъпността, той участва в залавянето на член от престъпната групировка.” Следваха кадри с откъслечни реплики от цялата реч на секретаря край езерото, от които се разбра, че групировката, естествено, е една от най-големите в престъпния свят, и че вече не представлява опасност за мирното население.

„Още една съвсем прясна новина предостави Главният секретар на журналистите – опасно оръжие е открито и обезвредено в района на Враца, подробности от колегите” – обяви на финала на репортажа си кореспондентката на националната телевизия на фона на тръстиките.

Следващият репортаж започна веднага след това.

„Две пушки-кремъклийки бяха открити днес във Враца при изкопни дейности на местното ВиК дружество, съобщиха от пресцентъра на полицията във Враца. Оръжието е датирано от периода на Втората балканска война. Вероятно пушките са били заровени в частен имот в периода след войната с цел безопасното им съхранение. С цел безопасността на работниците пушките са иззети от служителите на МВР, които ще извършат оглед и евентуално ще ги предадат на местния исторически музей.”

Автор: Гергана Стоянова

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: „Белина-Еко-Бургас”, Пристанище Бургас, община Бургас, "Черноморски риболов" АД, Медицинска лаборатория "ЛИНА", Синхрон-Спорт, народният представител от ДПС Севим Али, Комплекс „Звезда” в малкото и китно айтоско село Съдиево, където предлагат прекрасни условия за почивка и вкусни рибни специалитети.