Знаете ли какъв ад е да ви хвърлят в досадния и прашасал свят на архива? Какво изтезание е това за ефирната душа на креативната пиар-стажантка от университета. Вместо да си твори спокойно с кръстосани красиви крака в престижното кафене отсреща, тя е принудена да рови в "живите архиви" на историята парцаливи папки, привързани с разнищени връзки в болезнено стегнати възли, които ти иде да срежеш, ама пък тогава всички пожълтели, с дъх на мухъл хвърчащи листи ще полетят не надолу към пода, а ще политнат във въздуха като ято подплашени скорци, разпилени от пронизващото течение в мазето на Общината… Самата мисъл за клетата й пиарска съдба можеше тутакси да разплаче стажантката.

В тъжна биполярност живееше момичето от университета, докато упражняваше бъдещата си професия на пиар в реални условия по време на задължителната държавна практика. За съжаление случайността я запрати от родния Кюстендил в далечния, твърде влажен за непокорната й коса Бургас, тъй като не успя да се класира за Журналистическия факултет в Софийския. И ето, вече няколко години тя кове диплома, дори дойде време за стаж, който трябва да изкара в Общината на Бургас.

Да се учиш на занаят не е леко! Опитните пиари в Общината въобще не ти обръщат внимание, защото не си като тях. Даже не си от града като тях. Въобще, ако ги питаш нещо от рода: „Какво е това „ЛУКОЙЛ” и къде се намира?”, те ти обръщат гръб презрително. Е човек от къде да ги знае тия подробности! Айде да ги заведат на Кюстендил и да ги пуснат в центъра, да ги видим ше се оправят ли!

Ей на и сега! Добре било да свърши малко работа за Никулден, празника на Бургас. Измислили да поканят почетните граждани на града на галавечеря и трябвало да се разпратят поканите. Ма колко са, кои ще бъдат гостите...? Били все същите всяка година. Оффф, добре. Сигурно в мазето, така де, в архива ще има списък за някое от миналите събития. Нали в Общината все в архива се търсят документите.

И така, настъпи Никулденската галавечеря. За да бъде съвсем официална, подготвиха голямата Заседателна зала на Общината. В уречения час гостите започнаха да пристигат. Кой с автомобил, кой с хубав автомобил, някои с такси, друг пеша – всеки според… заслугите си. Любопитно бе как някои от гостите пристигнаха с файтони, фиакри и всевъзможни конски впрягове, а един чешит дори дойде в подобие на народна носия, но не съвсем – балтон, калпак, кондури… Охраната опита да го отпрати, но човекът показа покана с герба на Общината, в която беше записано името му – Александър Георгиев[1]. Е, щом е тъй, кои са полицаите, че да оспорват покана с герба на Общината.

След половин час около голямата правоъгълна маса, застлана с фина бяла покривка, се бяха събрали ни повече, ни по-малко от двеста и четиринайсет души.

Ако любезният читател имаше възможност да надникне тази вечер в залата на Общината, би занемял с ококорени очи от изумление при вида на това многолико сборище на почетни граждани. Хора съвременни подаваха солницата на други, очевидно ментално живеещи век-два назад. И ако вторите опитваха да са толерантни към видимо непознатите им неща, то първите не спираха да се изумяват и коментират недодяланите обноски и старовремския вид на вторите.

По-интересното е, че сред гостите имаше лица, които най-малко бихме очаквали да зърнем. Не само тук, а изобщо.

Кой би повярвал, че на Никулден 2016-та година до блюдото с пълнения шаран ще забележи лично почетния гражданин на Бургас, първия съветски космонавт Юрий Гагарин в компанията на легендарния министър-председател на България Кимон Георгиев? Как да предположим, че до Главния секретар на Съюза на съветските композитори, народния артист Тихон Хренников ще видим бившия Генерален секретар на Централния комитет на КПСС и маршал на Съветския съюз Леонид Брежнев, управлявал 18 години до смъртта си?

Каква е тази работа – толкова видни покойници да се наредят на празничната никулденска трапеза в Общината, - не се разбра, тъй като обслужващият персонал в залата не беше оторизиран да разпознава гостите, а официален домакин на вечерята нямаше поради неопитността на стажантката-организатор. Такова лице обаче не липсваше на гостите, тъй като част от родените в Бургас наричаха „началник” един възрастен човек. Поради това останалите мислеха, че вечерят в компанията на настоящия градоначалник. Не че въпросният не е бил ключов политик в историята на Бургас. Само че това беше преди доста години, защото става дума за  някогашния Първи секретар на Окръжния комитет на комунистическата партия другаря Николай Жишев. Това никак не пречеше на почетните граждани, които просто желаеха да се нахранят на спокойствие и да пообщуват в неформална обстановка с други уважавани хора. Е, имаше и достатъчно съвременници, но те като че ли не се вписваха съвсем в общата компания. И как да се впише тоя хипар Джон Лоутън[2] с истеричното си припяване „Ля-ля-ляяяя”[3], ще каже човек, че е нощта на 30-ти юни срещу изгрева на 1-ви юли. Само развали апетита на другаря композитор Тихон Хренников.

- Николае, ако няма да ядеш тая кифла, дай да я прибера в чантата, ще я стопля за закуска утре сутрин – фъфлеше, вадейки дълга шаранова кост  от устата си, Елена, съпругата на президента на социалистическа Румъния Чаушеску[4], една позавяхваща дама с едри бижута, потънала в рунтави кожи и омазано в ярко червило лице. Съпругът й, който и на масата не се разделяше с високия си астраганов калпак, невъзмутимо пъхна кифлата в  поднесената към него лачена ретро чанта.

След основните ястия на гостите бе предложено ароматно тъмно вино и условия да поговорят приятелски без да се разсейват от храната. Най-приятно разговаряше усмихнатият летец Юрий Гагарин, който разказваше как изглежда майката-Земя през илюминатора на космическия кораб.

В същото време стажантката по пиар, погрижила се за всичко, седеше в пресцентъра и от скука преглеждаше информацията в общинския уебсайт. И както четеше, изведнъж изтръпна. Ако се разчуе това, което току-що беше разкрила сама, още утре би изхвръкнала позорно от Общината. Тя записа нещо на едно листче и побягна да потърси помощ от охраната.

Тутакси по голямото стълбище се втурнаха няколкото общински полицаи – млади момчета със силни мишци и завиден ентусиазъм. Влитайки в заседателната зала, те закрещяха:

- Стойнемърдай! Наземята! Ръцетенатила!

Общо взето това не предизвика кой знае какво впечатление. Даже товарищ Николай Котляр, министър на рибното стопанство на бившия Съветския съюз, размаха ръка с досада и промърмори:

- Ну, мальчики, идите присаживайтесь, только по-тише, товарищ Гагарин рассказывает!

Полицаите, леко обидени, опитаха да не обърнат внимание на неподчинението. Един от тях започна да чете с носов глас:

- Леонид Брежнев, Димитър Попов, Антон Югов, Александър Ишков, Владимир Толубко, Николае Чаушеску, Елена Чаушеску, Васил Богданов, Николай Жишев!

Призованите с почуда се обърнаха към униформените.

- Кажете, моля! – другарят Жишев се изправи и поиска обяснение.

- Според решение на Общинския съвет на Бургас вие десетимата сте с отнето почетно гражданство и се намирате тук в нарушение на същото това решение.

Почетните граждани се спогледаха и зашушукаха тревожно. Елена Чаушеску дори опита да направи скандал, но съпругът й я дръпна настрана.  

- Хайде, Елена! Няма да им се молим! Ние пред народния съд не се унизихме, приехме разстрела, сега тук тези малчугани ще ни се подиграват – тръгвай да си ходим!

Госпожа Чаушеску се фръцна обидено и преди да излезе напъха пилешка кълка в лачената си чанта.

Обидените изгонени гости с мрънкане се отправиха по стълбите към изхода, конвоирани от полицаите, а зад вратата на пресцентъра надничаше уплашено стажантката от университета. Иззад една от колоните отвън се отдели  тъмен силует и се чу мърморене на развален български:

- Но, please… какво е това безобуазиеее… Фтоуа година ме мъкнете тук насиуа и не ме допускате до вечеуята, защото опщински савет не одобуил мое почетно гуажданство! Защо тогава ме водитеее…?

Другарят Жишев бащински прегърна бърборещия мъж и опита да го успокои:

- Оставете ги, другарю Дикенс, Чарлз[5], никакви комунисти не са! Хайде да си ходим, не са достойни за компанията ни.

И двамата последваха в мрака прогонените господа.

Общо взето, до края на вечерта нямаше други инциденти. На следващия ден стажантката по пиар отбеляза мероприятието с официален доклад, в който се отчете успешното светско събитие. Получи резолюция „Отлично!”, както и заверен документ за стаж. Чистачките на Общината преметоха залата и заличиха последните следи от тържествената галавечеря за почетните граждани на Бургас.

----

[1] Александър Георгиев Коджакафалията – благодетел на Бургас, починал през 1913 г.

[2] Фронтмен на група „Юрая Хийп”.

[3] Част от припева на известната песен на „Юрая Хийп” „July Morning”.

[4] Румънският диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена бяха разстреляни след присъда от Народния съд през 1989 г. заради геноцид към румънския народ.

[5] Чарлз Дикенс е предлаган два пъти посмъртно за почетен гражданин на Бургас, но предложението е отхвърляно от Общинския съвет.

         

Автор: Гергана Стоянова

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".

Благодарим и за неоценимата помощ на: