И рибката заплувала навътре в морето…

Защо историята започва от своя край ли ? Може би е най-добре да започна с „имало едно време…“, но това не е една приказка от тези ,които аз и вие знаем, а една истинска история за мен и моето желание…

Но нека да се върнем назад във времето. Имало едно момиченце, което било умно, красиво, добро, като всяко дете, преди да попадне в света на възрастните и да забрави какво е да си мил и добър по детски, да обичаш и да правиш всичко, само заради самата любов и ей така, заради доброто!

Живеело това момиченце в своя дом с мама и татко. Като почти всяко съвременно и модерно за времето си дете, притежавало вещи - много вещи. Имало прекрасна стая и меко кралско легло. Каквото и да поискало детето- го  получавало, дотолкова, че не знаело какво е да мечтаеш, какво означава да желаеш нещо с цялото си сърце и да се стремиш към него.

Всеки ден бил еднообразен за малкото момиченце. Докато един ден не се случило нещо, което променило живота на детето. Баща му се прибрал вкъщи с посърнало лице и казал на жена си, че е изгубил своята работа. От този ден нататък, животът на трима им се обърнал с главата надолу. Семейството изгубило дома си, а от всички тези тревоги, майката се разболяла.

Момиченцето започнало всяка вечер да си ляга тъжно и в съня му се прокрадвал малко по малко споменът по отминалото време. Прекрасният им дом изниквал всяка вечер в съзнанието й, там тя тичала, играела си с играчките, а родителите й- ех, те пак били тези спокойни и щастливи хора.

Вътре в нея се появило едно странно усещане за нещо, което пламти и тупти, мисъл, която не напуска съзнанието- това била мечтата… Мечтата на момиченцето да върне времето назад.

Минали се дни, дните преминали в седмици, а седмиците в месеци… Бащата започнал даже още по-хубава работа от предишната и семейството възвърнало дома си обратно. Момиченцето било много щастливо, защото получило своята стая и всички играчки, които имало. И все пак нещо липсвало… Бащата се прибирал всяка вечер от работата, която обичал, но вече усмивката я нямало на лицето му.

Играчките, стаята и всичко останало, за което момичето мечтаело и сега отново пак имало, започнали да губят своя блясък и да не радват малкото дете. Майка й все така била болна, а бащата - все така тъжен.

Сънищата на момиченцето от прекрасния й дом, с най-хубавата стая, нейната стая- взели да избледняват… Всяка вечер , щом затворело очи , то виждало баща си усмихнат, прегърнал нея й здравата й майка…

Детето истински замечтало да върне щастието и здравето у дома.

Решило да се поразходи по брега на морето, защото чуло от баща си, че морето и водата лекуват всяка болка, а цялата й душа и сърце копнеели- майка й да е отново здрава, а баща й- щастлив.

Загледало се момиченцето във водата. Гледало толкова дълго, че й се строило, че я обзема цялата.

Изведнъж пред очите й изскочила една рибка, малка, прелестна с блестящото си тяло, което сякаш отразявало слънцето. „О, златната рибка!“-помислило си момиченцето.

И като всяко друго дете, то наистина вярвало, че това е онази рибка от приказката, тази рибка, която може да изпълни три нейни желания. Но детето имало само едно- семейството му да бъде щастливо - отново. С цялото си същество момченцето изрекло на глас желанието си…

Рибката сякаш застинала за секунда, приела думите на момичето и набързо заплувала, мислейки си:

-Ама че хора! Аз да не съм златната рибка?-И заплувала навътре в морето.

Не краката носели момиченцето ,а сякаш морският вятър и силата на водата понесли детето към къщи. То мечтаело да види отново щастието в своя дом.

Отворило вратата и о, чудо ! В очите на бащата се прокрадвала надеждата и увереността, че съпругата му ще е по-добре. Той бързо разказал на дъщеричката си, че майка й ще оздравее….Тримата се прегърнали и заплакали.

Всъщност, както разбрахме, не рибката излекувала майката ,а докторите. Но в съзнанието на малкото момиченце станалото чудо било благодарение на златната рибка…

Момиченцето разбрало, че не вещите са тези, които те правят щастлив, а семейството. А рибката, тя продължила да си плува из морската шир…

Автор: Виктория Емилова Грозева, 1 клас на ОУ „Христо Ботев“ гр. Бургас, кв. Ветрен

Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и: