Всичко започна преди 10 години, когато започна моето приключения в Италия, където  бях одобрена да изкарам година от образованието си в най-големият университет в Европа La Sapienza. Излишно е да казвам, че очарованието на Рим, няма как да бъде описано с думи, а трябва да бъде преживяно. Този период от живота ми ме дари с много ценни и разнородни приятелства, които пазя и до ден днешен.

И там, в така неостаряващия град, се запознах с една от най- ексцентричните личности в моят живот, толкова цветен и пръскащ емоция човек, или просто Антонио Копола, предполагам с неслучайна фамилия :)

Прекрасните години отминаха, всеки пое по своя път и в един прекрасен ден получих неочаквана новина за сватбата на Антонио с една прекрасна полска девойка Каролина, която щеше да се състои в малко китно селце в Калабрия, най-южната част на Италия, точно на свода на ботуша. Развълнувана, че отново ще видя тази луда глава, започнах да търся самолетни билети и да организирам пътуването, както се досещате до селцата, няма организиран превоз и трябваше всичко да е премислено и добре организирано. 

… С голяма носталгия стъпих на италианска земя, където слънцето печеше, някак си по различен начин. За да не се отклоняваме прекалено от рибарската история, ще кажа че да, сватбата беше луда, емоционална и по калабрийски, но всичко хубаво има край и дава предпоставка за ново начало. Тъй като имах още няколко дена да прекарам със семейството на моя приятел Антонио, трябваше да уплътня времето си по максимално най-подходящия начин и един следобед, седейки с момичетата дочух въпреки неразбираемият за мен диалект в тази част на Италия, че момчетата разговарят за риба.

Разбира се пристъпих към тях и ги помолих да обърнат на книжовен италиански и ми казаха, че говорят за риболов утре рано сутрин. Изразих интерес с риск да се натрапя, но пък това беше супер възможност, до този момент не бях ходила на морски риболов, а в Средиземно море, щеше да е добро начало.

Всячески опитвайки се да ме разубедят, казвазйки, че това не е за жени и че ще отнеме цял ден, в който мога да правя други неща с жените, разбрах че има нещо нередно. Отидох при майката на Антонио и я попитах дали има причина да не искат да ме вземат и тя каза, че жените не ходят за риба, защото носят лош късмет, пък и било мъжка работа.

Много обичах Италия, но ненавиждах крайния патриархат на юга. Все пак настоях да отида с тях и те като гостенка не можеха да ми откажат. 

Заветният ден дойде и аз се подготвих предупредена, че няма как да се  правят компромиси с това, че съм жена. Аз гордо им казах, че няма проблеми, защото съм дъщеря на рибар. След което започнахме бавно да влачим въдиците във водата с часове нищо не се случваше и си казах, че дори и залезът, който оцветяваше небето ми е достъчен.

Дойде момент, в който се натъкнахме на пасаж риба тон и двете  въдици бяха опънати, скочихме и започнахме да вадим. Страшно щастлива и с такъв ентусиазъм започнах да разпитвам, дали това е целта на риболова, а те започнаха да се смеят обяснявайки, че това е само стръвта.

Обясниха ми че търсим перфектния размер риба, който да използваме за стръв и започна надпреварата кой ще я улови. Минавайки през пасажа, беше лесно да наловим няколко рибки за отрицателно време и най-накрая  нито много голяма, нито много малка тя се появи. Перфектната рибка за стръв, беше уловена от мен. Заложиха стръвта на друга въдица и пак започнахме с часове да обикаляме, а слънцето все едно изгаряше небето. Околните лодки ни сочеха и се присмиваха, изглежда беше странно да има жена на лодката.

В един момент настъпи страхотна суматоха всички крещяха, едвам улавях някоя дума от диалекта им, който уж се доближавал до латинския език, но не беше трудно да се досетя, че сме хванали нещо ГОЛЯМО. Най-опитният рибар започна да вади и разиграва улова със страхотно усилие, всички наблюдаваха в готовност да помогнат, но всъщност нямаше какво да направят и всичко беше в ръцете на старшия морски вълк.

След десетки минути усилия, най-накрая успяха да извадят огромната риба, и започнаха да се поздравяват и радват сякаш Италия е спечелила отново световното по футбол.  Всички бяха в такава еуфория, че в един момент просто скачахме прегърнати. Не знаех каква е рибата, но успях да разбера, че от тази лодка не са ловили подобна от години и щели да я продадат доста скъпо в местния ресторант.

Като част от бандата получих поощрителна награда и ми дадоха, цялата уловена риба за стръв, която съответно с помощта на майката на Антонио сготвихме доста семпло за вечеря, простичко, но много вкусно. 

Същата вечер пак ме поканиха да отида с тях на риболов, ако имам интерес и желание. Аз разбира се бях повече от въодушевена и без да му мисля се съгласих, приготвяйки раничка за сутринта с по-малко вода, защото разбрах, че друга причина да не взимат жени е невъзможността да се ходи до тоалетна, което ми коства почти обезводняване :). 

Втори ден на риболов, чистото и спокойно  море ни очакваше и чакаше да потопим лодката. Беше толкова спокойно, че чак създаваше тревожност. Лека полека започнаха да излзиат и други рибари с малки и по-големи лодки, като всички отново ни сочеха. Попитах с интерес каква е причината да ни сочат и импулсивнити калабрийци казаха: Ами хайде да ходим да ги попитаме.

Оказа се , че в малкото село всичко се  знае  и местните рибари решили, че присъствието ми предния ден е  добра поличба, всеки един от тях искаше да се повозя в неговата  лодка, та дори и за кратко, за да му донеса късмет. Нашата компания устоя на набезите на околните лодки, разбира се всичко беше в кръга на шегата, но стана като една прекрасна история за внуците.

Усилията на моите приятели да ме съхранят на лодката с която бях излезнала, се отплатиха като същия ден успяха да хванат още една от толкова специалната риба, оставам на вас драги ми читателю да разбереш каква е тя.  

П.с. Рядкостта на рибата  не беше единствената радост на рибарите, в последствие разбрах, че едно такова парче струва между 300 и 400 евро, така че този риболов ще си остане като финал за купата на ФИФА.  

La Sapienza- Мъдрост, познание

Очаквайте продължение на  италианската афера ...

 

Автор: Елица Георгиева

В тази трудна и изпълнена с предизвикателства за бизнеса година, искаме да благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има 10-то юбилейно издание на конкурса.

Конкурсът тази година е факт благодарение на: Спортен клуб по борба "Черноморец-Бургас", "Бургос строй" ЕООД, хотел „Утопия форест”, общинския съветник от „Демократична България” Димитър Найденов, плаж Крайморие.

Благодарим и за неоценимата помощ на: