Бях много малък когато ми направиха първата въдица от леска, тънък рибарски конец и топлийка! Да топлийка, защото в моето детство истинската кукичка беше голям разкош. В моя живот има много интересни рибарски случки и сега ще Ви разкажа една от тях: Преди 5 години си купих надуваема лодка. Двуместна, удобна и с надуваеми седалки. Разкошшш!!!!!
Обадих се на приятеля ми от детство Стоян Костов-Боксито. Голям образ! Подготвихме такъмите за попчета, стръв-няколко вида, няколко чепарета. Купихме за хапване и 2 бутилки по 2.5л бира. Сутринта преди зазоряване отиваме на плажа под Казиното. Морето-тава, мравките вода пият! Започна да се развиделява и какво да видим? Залива пълен с лодки всякакви. Явно народът е тръгнал за сафрид. Навлязохме в морето, намерихме си нашето място. Спуснахме котвата, а от кърмата спуснахме във водата бирените бутилки, сложени в пазарска мрежичка. Позиционирахме се стабилно. Започнахме да ловим попчета. Бях купил съвсем нов живарник от "Краставицата".
Риболовът започна повече от успешно. Бяхме се улисали, когато усетихме, че около нас има много лодки. Уловените попчета започнаха да издребняват, за това решихме да се преместим. Преместихме се малко по-навътре, закотвихме се по стария начин и продължихме. Започнаха да излизат прилични екземпляри, но Боксито започна да се бъзика на висок глас: "Абе брат ми, ти тези лихнуси ги скъса, остави някой и за мен"! Аз започнах да му припявам, колегите от другите лодки гледам отново към нас.
Ние никакви лихнуси не бяхме хванали. Просто решихме в тоз прекрасен ден малко да разпуснем. Намигнах му истимарски, извадих една бутилка с бира. Спряхме риболова за малко, колкото да се подкрепим. Пробвах за сафрид. Излезе малко граца, колкото за разнообразие. Аз на чепаре, Боксито за попчета. В един момент реших да проверя колко риба има в живарника. Добър улов за хора, които бяхме влезли в морето да се забавляваме. Още един път си направихме шалник с другите рибари. Пак дойдоха около нас и нищо. Няма лихнуси!
Ние през цялото време си говорим на висок глас, а онези пристигат. Гледат да не ги изпреварят. Излезе "Морският" и ние се отправихме към брега . Почнах да вадя живарника, а той идва изнервящо бързо... Отвързал се е възелът на дъното. Рибата обратно в Нептуновото царство! Боксито откачи!!! Някой от другите лодки ни беше проклел.
Успокоих го. Казах му да се радва на хубавия септемврийски ден, на пъстрия народ, който отива и се връща от плажа! И така успокоявайки го, стигаме до едно малко ресторантче близо до "Грамофона". "Ореха"се казваше. Масите на самата "Богориди". Народ, красота навсякъде. Чужденци -хъп! Седнахме на една голяма маса. Дойде едно красиво девойче-сервитьорка.
Поръчахме си пържени попчета, сафрид и скариди (морски череши)! Бургаското наливно на малки глътки потъна в пяссссъкаа! Класика: бира и морски череши. Така приключи един красив септемврийски ден!
Автор: Красимир Иванов
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".
Благодарим и за неоценимата помощ на:
