На риболов Господ не броял дните... За лова не знам. Аз приключих с лова на седемнайсет, когато езикът ми попадна в устата на моята учителка. После никога не си помислих да убивам животни, а и нощите ми се  изпълниха със смисъл - живот...

Започвам да разбирам Господ: създал мъжа, жена му дал, за да е греховен и му подсказал хоби - риболова, за да има време за размисъл и кеф.

Ние, обикновените хора, майсторите, все нямаме време за хобита, камо ли и цял ден за кефа ни... Но Господ ни прощава малките лъжи и кражбата на време от безбройните ни ангажименти със свидливи клиенти.

И онзи ден беше така, хем се чувствах гузен, хем щастлив от Божията благословия, да си стоя за трети път на Вая, да си къпя червея, имам предвид стръвта и да си размишлявам за живота. Всяка година си вземам билет за риболов, защото така е редно, но не всяка година имам шанса да го ползвам.

Та стоя си аз на брега, заринат в боклуци и сюрреалистичните белези на нашата култура... и си мисля: „Господи - Господи! Защо, Господи, ме запрати в тая клоака, защо ме подреди с толкова идиоти в тази корумпирана държава?".

Но настойчиво стоя и си гледам плувката вече час. Дънната помръдна и реших, че има нещо. Да, има каракуда, средна хубост, трябват още четири пет и ще стане банкет...

Е да, ама не! Чакане му е майката, час, два, три - мисля аз..? Защо всички колеги рибари - нали уж сме една порода хора - а боклуците им от предния риболов: кутийки от стръв, торбички, кенчета от бира, опаковки от цигари и закуски, презервативи, гащи, че и вмирисано кисело зеле?

А и люта чалга се разнесе в съседство... Не, не сме една порода! Никога няма да бъда помияр, така ме е възпитала майка ми.

Спирам да мисля, че иначе ще стигна и до парламента. Гледам си плувката, а вятърът никакъв, ту от изток, ту от запад, ту го няма, но поне сега леко ми оттегли плувката от камъша, че вече една оставих там, а ми беше подарък от (Мечката) - голям рибар от „Акациите“.

Да, оттегля се плувката, това добре, ама май, някак си, бързо се оттегля, а вятър няма... Я да видим какво става там? Охо, да, има удар, отнесе плувката яко!

Опитах сам, но не става, колегата до мен помогна с кепа и я извадихме. Голям див шаран! Зарадвах се много, отдавна не бях хващал голяма риба!

Такава риба през лятото нямам шанс да извадя и то на подобно място...Но през пролетта в студените води шаранът още е ленив.

Около седем килограма беше. Но радостта ми не трая дълго. И на колегата му удари риба и аз му се притекох на помощ. Неговата доста ни затрудни, беше три пъти по-голяма от моята. 

Гледах неговата риба и моята малка рибка до нея - смях, изпаднах в тиха завист... Да, хубава си беше моята риба: нямаше дъх на тиня, няколко дена се черпихме с нея, а и си осребри билета и чакането, и хайвер за тарама  още имам.

Но колегата с огромната риба не бил така. Две седмици по-късно разбрах от негови приятели, че съжалявал защо не я пуснал обратно да си хвърли хайвера.

Рибата миришела ужасно на тиня и се наложило да я изхвърли. Жалко за милионите рибки, които щяха да се излюпят... Е, никой не е съвършен. Но боклуците „Ви“ скъпи колеги, са си въпрос на възпитание.

А и вие, уважаеми търговци, като рекламирате продуктите си, напомняйте в рекламите си, че това, което остава след риболова от опаковките и кутийките, е боклук  и е въпрос на манталитет боклукът да стигне до вашата кофа за смет.

Напускам този разказ за кефа и онази друга турска дума за тоалетна с надеждата, че поне един рибар ще се засегне и ще се засрами от невежеството си.

 Автор: Георги Тодоров

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и: