Беше един септемврийски ден. С мама, тати и наши приятели решихме да отидем в Родопите, за да си отпочинем. Отидохме на езерото Доспат. То се намира в западната част на Родопите. Водата му е толкова чиста, че дори костурчетата се виждаха как плуват.
До нас имаше много хора, които се бяха отдали на своето чудесно хоби – риболова. Ние извадихме въдиците си, заредихме ги със стръв и започнахме да чакаме. Непрекъснато се шегувахме кой пръв ще улови риба. Ала чакането продължи дълго. Докато другите хора пълнеха кофите си, ние не бяхме хванали нито една рибка. Обхвана ни рибарска завист. Започнахме да се съмняваме в късмета си, но изведнъж сякаш някой с вълшебна пръчка подгони рибките насам. Хващахме рибки една след друга, като че се редяха на опашка пред въдиците ни. Аз толкова се зарадвах, че скачах като риба на сухо. Напълнихме една кофа малки рибки. Изведнъж плувката на тати потъна. Едва-едва извадихме въдицата от водата. На нея се бе уловила една огромна риба. Бързо пуснахме всички кустурчета обратно във водата и ги изброихме. Бяхме хванали седемдесет и пет рибки. Добре направихме, защото те щеше да станат големи риби. А голямата риба, която уловихме, се равняваше на десет малки.
На другия ден отидохме в Беслет – най-високият връх в родопския рид Дъбраш. Там имаме вила. Беслет е изключително красива местност, обрасла с високи борови и смърчови гори, а под стволовете им се носи прекрасен аромат на дъхави треви и цветя. Когато имаме свободно време, често се отбиваме на вилата. Като оставихме багажа, решихме да се поразходим сред красивата природа. Тръгнахме към река Канина и щом стигнахме, решихме да ловим раци. Измайсторихме си въдици от пръчка и корда, а отдолу поставихме естествено стръв. Откъде корда ли? На тати в джоба винаги има някакви рибарски пособия. Щом потопихме нашите въдици във водата, рачетата започнаха да идват насам. Понеже бях стъпила във водата, един рак се опита да ме защипе с щипките си, сякаш да си отмъсти, че нарушаваме спокойствието им, но аз му се измъкнах. Този път напълнихме кофата с раци и тръгнахме към нашата вила.
Сварихме раците. Аз не бях яла раци досега и не знзех как да счупя твърдата им черупка. Беше много забавно и вкусно. Прекарахме си прекрасно и много се забавлявахме.
Това беше един незабравим момент! Хем се любувахме на красивата природа, хем задоволихме рибарската си страст.
Автор: Христина Христова Дерекова – Vа клас
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на:
