Всякакви риби съм хващал, много добри години е имало - мрежите пълни със сафрид, паламуд, чернокоп. Напоследък най-вече попчета. Случвало се е - празен съм се връщал от риболов. Веднъж обаче извадихме сърна от морето. Сърна, не сирена. Сирени за тези трийсет години рибарлък не съм хващал в мрежите, виж сърната си беше съвсем истинска...Подплашили я бяха и тя, хукнала от гората, притърча покрай нас - тъкмо бяхме извадили лодките от водата и събирахме такъмите, бухна се в морето и заплува. Спогледахме с невярващо и не се помавайхме - скочихме в лодките и след нея. Ама плува хайванчето, не си играе - отдалечава се...Въртим веслата, отпред главата и ту се показва, ту се скрива, обаче става все по-тъмно и все по-трудно я забелязваме сред вълните. Мамка му, ще я изтървем! Вече е непрогледен мрак, луната не се показва и не се вижда нищо. Животното си плува някъде отпред, само главата му трябва да стърчи над вълните - изхитрих се тогава, натиснах веслата и обиколих с лодката срещу брега, брегът е осветен и на неговия фон веднага я видях - главата и подскачаше над вълните. Показах я на дружинката - пресрещнаха я, хвърлихме мрежата и я уловихме. Сърна в морето да хванеш - веднъж в живота се случва. А кюфтетата и - вкусни!
Това лято пък, ако щеш вярвай - диво прасе извадихме от морето. То, завалийчето, бягало от ловна дружинка и право в морето. Цапа с къси крачета и плува почти на място. Стигнах го с лодката. Пата-кюта с
веслото, потъва, не се дава лесно - хем малко беше прасенцето, разделихме си по шест-седем килограма свинско след този риболов. Каква скара стана!
Ей днеска - само пет- шест килограма попчета, това ми е уловът. Няма дивеч. Нямаше да е зле един-два заека да извадим, но рядко се случва дивеч в морето. Малко рибка ще изчистя за обяд - много вкусни попчета правя. Измивам ги, овалвам ги в малко царевично брашно, смесено с чесън на прах, поръсвам риган и ги пържа в сгорещено олио - да се попрепържат, костите им се стопяват. Пръстите си да оближеш. Риба се яде с ръце да ти е вкусно.
Автор: Дора Господинова
Казвам се Дора Господинова. Разказчето, което написах за конкурса е по
истории на свако ми - дългогодишен рибар. Омъжена съм и живея в Стара Загора. Имам две деца, момче и момиче - на 16 и 13 години. Бургас е моят град и не сменям бургаското си жителство, макар от 17 години да живея в липовия град. Обичам думите и се опитвам да ги опитомявам - като котки са. Пиша от десетина години, основно в мрежата.
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
