В бедно малко селце се родило момче. Дните си прекарвало монотонно, без вяра и мисъл за утрешния ден, също като всички жители на това обречено, загиващо село, без идея какво да стори с живота си. Но в една нощ, в една необикновена нощ, младежът сънувал. Сънувал дълго, сънувал в синьо, необятен, преливащ сън. Сънувал Морето.
Нямало в селото човек, който някъде някога да е виждал морето и затова никой не можел да твърди, че по света съществува безгранична водна шир. Когато младият човек казал, че ще тръгне да търси съня си, всички недоумявали. Някои се молели за него, други го пращали по дяволите, нарекли го лунатик и празноглав, отбягвали го. Той въпреки всичко тръгнал и се скитал дълго, докато не се озовал на кръстопът.
Поглеждайки във всички посоки, избрал най-лекия път и след няколко дни достигал до китно благодатно село, чиито жители водели смирен и проспериращ живот. Разказал им своята надежда, как скита и навред дири Морето, а те започнали да го убеждават, че е загуба на време и ще бъде по-добре да остане в това село и да заживее щастливо като всички тях. Останал. Дните се заредили мирни с житейските си благини. В продължение на няколко години младежът живял в изобилие. Но в една нощ дошъл отново сънят. Той пак видял Морето и се завърнала неосъществената му мечта.
Младият мъж решил, казал сбогом на всички и напуснал селото. Върнал се на своя кръстопът. Другата посока, по която поел, го отвела до голям, много голям град. Възхитен от мащабите и разнообразието, от хората и възможностите, които срещнал, решил да остане там. Учил, работил, веселил се и с времето забравил затова откъде и защо е тръгнал. Но няколко години по-късно в една нощ отново видял в съня си Морето и си помислил, че е време да продължи своето пътуване. Воден от младежката си мечта, вярвал, че ще успее и няма да пропилее живота си, той се върнал на кръстопътя и избрал третия път, който го отвел в смълчана гора.
На зелена морава видял хижа, пред нея красива млада жена - загледана ,чакаща. Тя го приютила, нагостила и придумала да остане с нея, защото мъжът й отишъл за дърва и повече не се завърнал. Момъкът приел запленен. В продължение на много години те живели щастливо, отгледали рой дечица с голяма любов. Но когато нашият герой остарял, в една нощ отново видял Морето в съня си. Оставил всичко, към което се привързал и обичал в продължение на много години и отново се върнал на кръстопътя. Поел по последния, най-труден път, скалист, дяволски стръмен и опасен.
Придвижвал се трудно, бавно, със страх, че скоро силите му ще свършат. Оказвайки се в подножието на голяма планина, старецът решил да я изкачи, с надежда поне отдалеч да зърне морето от сънищата си. Дни наред, със сетни сили той превземал върха. И ето – разкрила се безкрайна шир: старецът видял първото разклонение на пътя и селото, където жителите водят твърде сносен живот, както и светлините на големия град, и къщата на жената, с която прекарал много щастливи години, видял своите деца…
А там далеч на хоризонта видял синьото и безгранично Море. И преди да спре измъченото му сърце, мъжът видял през сълзи, отвисоко, че всички пътища, по които вървял, винаги водят при морето, но той не извървял докрай нито един от тях. Тогава…прегърнал Мечтата си…завинаги.
Автор: Катрин Ларгова
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
