Не помня коя година е било, бил съм на 5 или 6 годинки, а сега съм на 50. Но много добре си спомням как с баща ми и батко ми отидохме на язовир Доспат на палатка и за риба. Най-незабравимото ми преживяване, което още ясно изплува в съзнанието ми, сякаш беше вчера.
Беше топъл летен месец, спомням си го, защото батко ми беше ваканция и не трябваше да ходи на училище. Разпънахме си палатката, направихме си малък бивак и баща ми ни прати с брат ми за дърва, докато той хвърли въдиците. Запалихме огън, изпекохме си мръвки и обиколихме гората за горски плодове.
През деня нямаше и удар, само прехвърляхме въдиците и хвърляхме захранки (но не като днешните). Едно време рибата кълвеше и само на червей, и само на царевица. Риба в язовира имаше колкото ти сърце иска, имаше и големи риби и беше удоволствие да прекарваш време там.
С батко ми сме играли, стояли сме до баща ни и сме чакали с него, но уви нищо нямаше. Вечерта си легнахме, а въдиците бяха заредени с нови червеи и царевица и чакаха някоя заблудена пъстърва да се хване.
Както се шегуваше бащата - "болната ѝ баба да се хване, пак ще е добре". Пак от него знам, колко много риба се е хващало на такъв вид риболов. Но сега аз ли бях каръка, не знам (явно да, защото батко ми имаше златни ръце - само пипаше въдицата и рибата се хващаше).
И си спим ние сладко, сладко и ето, че звънчето започна да звъни. Нашият (баща ми) скача с невероятна скорост, сякаш не е спал цяла нощ, за да чака рибата, тича към въдиците бос и по бельо и ни вика да ставаме.
Навън е тъмно като в рог, едвам виждаш пред себе си, но в онзи момент видях ясно как баща ми се бореше с рибата. Ту опъваше влакното, ту и отпускаше малко аванта. Цял час се бори с този звяр. Мислех си, че никога няма да успее да я извади, а си я представях като чудовището от Лох Нес.
С батко ми се редувахме да окуражаваме бащата, за да не изпусне "Звяра" и да имаме голям трофей за показване. За нас беше голяма радост да сме с баща си на такова място.
Баща ми се бори упорито и накрая успя да издърпа рибара до брега. И тъй като нямахме модерни кепове и живарници, ми даде въдицата. Погледна ме и каза: "Дръж здраво и не пускай, каквото и да става."
Стиснах въдицата с малките си ръце и усетих как рибата се бори за живота си. Дърпаше и опъваше влакното, мил ѝ беше живота. Погледнах към баща ми, който газеше вече в язовира, за да хване това чудовище и в този момент се почувствах страхотно. Е да, не бях хванал аз рибата, но все пак подпомагах.
Той успя да хване 2 кг. пъстърва в онзи ден, а ние видяхме "чудовището", събудило ни по нощите.
Автор: Йордан Главеев
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и:
