Аз живея в града, но често ходя при баба и дядо на село. Дядо е упорит рибар. Почти всеки ден ходи на реката за риба. Когато съм при тях, често води и мен. Качваме се на каручката и магарето Марко ни отвежда право натам, а кучето Шарко ни следва неотменно.
Дядо е от тези хора, които нямат голям рибарски късмет. Макар че ходи почти всеки ден за риба, се прибира с празни ръце, защото или рибата ще му се изплъзне, или ще хване някой стар ботуш, изхвърлен в реката. Въпреки това е упорит и не се отказва. Горкият – като се върне вкъщи, баба все го хока:
- Петко, Петко, на колко години стана и не се вразуми! С тая пуста риба само времето си губиш. Винаги се връщаш с празни ръце!
- Данче, напразно ме хокаш. Все ще ми излезе късметът и на мене някой ден. Моля те, не ме порязвай така!
- Ще ти излезе, ще ти излезе. Всеки ден уморяваш Марко да те вози до реката, ама напразно.
- Е, не очаквах от тебе тази дума ,,напразно“. Все някой ден ще бъде пълно. Ти цял живот ми повтаряш, че всеки труд се заплаща.
- Стига вече си дърдорил, има толкова работа по градината, сеното е за прибиране, Марко няма какво да яде през зимата, а ти го разхождаш напразно до реката. Сега си похрупва тревица, ама зимата какво ще хрупа.
- Данче, …
- Не ме прекъсвай, моля те. На всичко отгоре и зимнината не сме сложили. Цяла зима ще ходим в мазето и ще гледаме празните буркани. Утре трябва да оберем чушките и да сложим туршията. Да не мислиш пак да се скатаеш на твоята река.
- Няма как, утре съм пак там. Днес знаеш ли какво ми се случи? Тъкмо се зарадвах, че съм хванал нещо и аз, а тя, рибата, закачи се на куката и като взе да се мята насам-натам, се откачи и бум – цамбурна отново в реката. Затова утре смятам да отида пак. Няма как да не хвана нещо.
- Петко, недей да ходиш утре, ще приберем сеното на Марко, за да не завали някой дъжд. Какво ще яде Марко зимата, а? Като свършим къщната работа, ще можеш всеки ден да ходиш тогава. Пък да става каквото ще. Ако имаш късмет, ще уловиш, ако пък ли не, сам ще се откажеш.
- Добре, ще те послушам, Данче, ще съберем всичко вкъщи и тогава на воля ще ходя да си ловя риба. Тъкмо за Никулден може да се смили Господ и да ми излезе късметът. Та и аз да се похваля, че съм сложил риба, уловена от мен.
- Тъй да бъде, Петко, дано и теб да те споходи късметът.
Като прибираха дядо и баба сеното, царевицата, нанизаха боба, сложиха туршията, баба вече освободи дядо:
- Петко, вече си свободен, можеш да ходиш, колкото си искаш на реката за риба. Тъкмо ще разхождаш Марко и Шаро.
- И без туй бях решил, Данче, утре да отида на реката и да знаеш, че докато не хвана риба, няма да се прибера. И да си сигурна, че на Никулден на нашата трапеза ще има шаран.
Баба вече не го слушаше. Дядо толкова не ѝ е притрябвал за къщната работа, но тя въпреки че го хока, много го обича и вика след него, успокоявайки го:
- Иди, Петко, дано и на теб да ти провърви, но ако нищо не уловиш, не се притеснявай, ще си купим от магазина.
- А и дума да не става. Да ходя всеки ден до реката, а за Никулден риба да не хвана, няма как.
На сутринта дядо стана, впрегна Марко, Шаро завъртя опашката радостно и ги последва. Цял ден дядо се тюхкаше край реката, че пак не е успял да хване нещо. Тъкмо да извади въдицата от водата и да я прибере, нещо я разтърси. Дядо бързо изтегли въдицата и за щастие този път на нея се мъдреше един ококорен шаран. Дядо много се зарадва и побърза да се прибере да се похвали на баба.
Прибра се вкъщи, а очите му се смееха от радост. Баба се чудеше какво се е случило, че дядо е толкова щастлив.
- Случи се, Данче, случи се! Дойде и този ден, в който аз хванах риба! И не каква да е, а шаран!
Дядо целият сияеше. Баба го прегърна, похвали го и започна да чисти рибата. Този ден не само дядо се смееше доволно, оглеждайки се, му се струваше, че цялата къща се смее.
От дядо съм запомнил, че човек не знае кога ще му изскочи рибата. Трябва да си търпелив и да чакаш, защото хубавите неща се случват бавно.
Автор: Гергана Руменова Попова
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.
Благодарим и за неоценимата подкрепа на: