– Изгуби се скумрията от Черно море и това си е. Вярно – тя зимува в Мраморно море, но през пролетта идваше край нашите брегове и я ловяхме чак до есента, когато се връщаше обратно през Босфора в турско.

Капитан Миладинов, по-известен в рибарското селище като Леферът, защото беше цар на улова на деликатесната риба, чистеше мрежата от заплетените в нея  водорасли, докато се опитваше да заинтригува с тайните на риболова внука си – същинско гражданче гимназистче, рядко ставащо от компютъра.

Сега обаче се наложи да стои десетина дни при дядо си, тъй като родителите му решиха за сребърната си сватба да пообиколят малко Западна Европа като младоженци, нещо като сребърен меден месец.

В рибарското селище интернет и компютри нямаше. В хижите на старите морски вълци дори обзавеждането беше оскъдно. Та младежът тъй или иначе нямаше какво друго да прави, освен да се върти покрай праотеца си.

– Глупости говориш, дядо! В магазините е пълно със скумрия. Татко често купува и я пече на скарата на терасата. Даже и аз я обичам. Всъщност друга риба не харесвам. А, и чироз също обичам да похапвам. Много е як! – изломоти внукът, опитвайки се да направи добро впечатление на стария си родственик.

– Чироз казваш... Ама не си опитвал чироз от пролетна черноморска скумрия, та да си оближеш пръстите. Това сега какво е – патасу, матасу, някакви измислени и блудкави риби. А оня чироз от едно време беше вкусен, не можеш да спреш да замезваш с него, докато си сръбваш биричката или пък бялото винце... – замечтано се отнесе в миналото дядото и мрежата се изсули от ръцете му.

– Нищо не знаеш, сине – благо подхвана той и леко потупа наследника си по гърба. – Тази скумрия, която баща ти цвърка на скарата, не е от Черно море, а чак горе от Северния Атлантик. Тлъста, мазна... Не е като нашенската – черноморската. Тя беше фина, с нежно месо, по-дребна наистина, но с неземен вкус. От нея се правеше най-хубавият чироз.

Баба ти беше майстор на приготвянето му. Ще навърже рибите за опашките, след като ги осоли, пък ще ги овеси на бадурите. Знаеш ли какво е бадури?

– Знам какво е байтове, това бадури не съм го чувал.

– То и къде ли ще го чуеш вече?! Такива конструкции повече няма. Имаше ги, като имаше скумрия в Черно море. На тях се сушеше чирозът – стотици, хиляди, милиони рибки... Правеше се от палузи – дървени колове от акация, които се връзваха в горната си част, а помежду им опъвахме въжета, на които окачвахме скумриите за опашките.

Ех, каква красива гледка беше, ама на – изчезна безследно от пейзажа... – с горест каза дядото и за да предотврати по-нататъшно изпадане в милозливи сантименти, пак подхвана да чисти мрежата.

Тинейджърът се повъртя покрай него, хвърли едно камъче във водата, подпря се на поолющената дядова лодка, па попита:

– Добре бе, дядо, и къде изчезна тази скумрия, за която говориш?

– Къде ли? Ами просто ни обърна гръб и се изгуби – през девет морета в десето, както казват в приказките. Морето ни се замърси, кислородът в него намалява. А и турците изливат в Босфора какви ли не нечистотии и мръсотията спира пасажите. Знае ли човек какво точно я прогони, но ей на – няма я вече! То и цацата почна да се губи. И черната мида намалява...

Леферът махна с ръка. Стана, нагъна изчистената мрежа и я надипли в лодката.

– Хайде да отидеш, да се преоблечеш. Махни тези дънки и нахлузи анцуга. Вече взе да се здрачава и скоро ще се покаже Луната. Колегите тези дни вадят много паламуд. Ще те взема с мен да пуснем фустанелата и ако имаме късмет, ще се приберем с пълна лодка с риба. Ще има да се хвалиш на съучениците си!

– Какво, викаш, че ще пускаме? –  опули се момчето.

– Ааа, за фустанелата ли питаш? Така се нарича мрежата за паламуд. Хайде, побързай! Докато изкарам лодката в открито море, ще ти разкажа и за нея – обеща старецът.

А на ум си помисли: „Пък може и да стане рибар малкият. И лефер ще го науча да лови. Все някой трябва да наследи от мен занаята. Само дано да има риба в морето!“.

Автор: Диана Фъртунова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: