Преди четиридесет и пет години имаше един "преинтересен" човек в селото на дядо ми по майчина линия, (Бързина) на име Цено. Той сигурно е имал и презиме, но не го помня, защото всички го наричаха Немия! Беше огромен, як мъж и то не само заради представите ми за голямо и малко, когато съм бил пет годишен. С голяма плешива глава и още по-несъръзмерно големи уши, които обаче не чуваха и той не умееше да говори.
Най-голямо от всичко беше сърцето му, защото беше много-много добър човек. Обичаше и се разбираше прекрасно с децата. Може би, защото разумът му беше като на дете. Но не заради възрастта, а заради чистотата, така по един необикновен начин предразполагаше към симпатия. Беше успял да омагьоса и мен, въпреки че от малък съм си голям темерут.
Често идваше у нас и бяха големи приятели с дято ми. Странно, но днес не схващам как са се разбирали? Дядо Вълко Кременски, беше почти сляп, а Цено глух и ням.
Както и да е, един ден ще ги питам.
Така, историята...
Отишъл веднъж Цено за риба до близкия язовир и започнал да "скубе" таранки, както се казва в Резервата.
Обаче, неочаквано се появил горският и му искал риболовен билет. Той бил от съседното село (това на баща ми) и не разбирал защо големият мъж само се хили тъпо насреща му. Ядосал се и със силата дадена му от закона, счупил въдицата и хвърлил рибата във водата.
Справедливото сърце на Цено не било в състояние да разбере какво са това разрешения за риболов и риболовни билети. За него рибата във водата е на всички. Ако искаш лови! Но бил съвсем наясно че въдицата, която направил сам и рибата която уловил са лично негови. За това взел горския и го хвърлил в язовира. И когато горкият служител на закона опитал да излезе, го хванал за врата, натопил главата му във водата и започнал да го дави, имитирайки го;
"Блъблъблъблъ."
Вече казах, че беше добър човек и като усещал, че оня няма повече въздух, го изправял за да си поеме дъх и после повтарял процедурата: "Блъблъблъблъ." И така няколко пъти...
Като преценил, че наказанието е достатъчно го изхвърлил на брега, вир вода, полуудавен, кашлящ, с ококорени като на жаба очи.
Взел парчетата от въдицата и си тръгнал.
Автор: Костадин Кременски
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и:
