Има два вида рибари. За едните това е спорт, а другите успяват да хванат нещо! Но аз ще ви разкажа за един трети вид……
Беше паламудено време – златна есен! Отиваме с Данката да докажем за пореден път на поморийските рибари, че и ние от Бургас можем да хващаме паламуди на чепаре. Двигателят забоботи, като гласът на стар рибар – тютюнджия и лодката пое към поморийския залив. Минахме фара и аз взех да размотавам каламата с основното влакно, след което започнах да пускам и чепарето във водата. Не бях стигнал и до половината му когата няколко паламуда яростно атакуваха куките. Ти да видиш, още не бяхме вързали чепарето за основното влакно на каламата и паламуда ни „намери“. Откачих най-нетърпеливите риби със сръчността на тенесист от първата десятка на АТП – ранглистата, подадох оловото на Данката и куките -накичени, като булки с пера се заспускаха към дъното.
След като и последната кука се скри от погледите ни, Данката пусна и оловото. Линията се изпъна и в този момент, чепарето извънтя. Беше се натоварило с много риба. Сърцето ми заподскача, като футболист на чалготека. Ръцете ми работеха бързо, а погледът ми следи чепарето, за да не се закачи за винта на лодката. Изкарах почти пълно чепаре с прекрасни паламуди, които блестяха като мъниста на слънцето.
И така, около час. Пускаме чепарето – вадим го, накичено с риба.
Изведнъж, обаче, усещам, че в стомаха ми започва началото на буря, която опасявах се, че ще се превърне в „потоп“. Първата ми мисъл бе въпрос: Какво ядох снощи? Отговорът ме съсипа! Боб със зеле, ами сега? Стиснах зъби, стиснах един вид мускулатура, но нейсе….бобът искаше да излиза заедно с киселото зеле. А паламудът полудя, нямаше търпение да види кука и да я налапа. Положението стана, меко казано, нетърпимо. – Данка, викам, не мога. Така и така. Влизай вика в каютата, вземи една каса без дупки и след това хвърляш „снощната манджа“ и касата в морето.
Ох, братя, облекчението беше върховно.
Хвърлих касата със съдържанието и отново грабнах чепарето. Упражнението го бях усвоил до съвършенство. Пускам куките, след това оловото, опъвам леко основното влакно, то звъннва и след това в лодката – стотина парчета. В един момент се замислих: Добре де, амиии, ако тези паламуди, които хващам са изяли това, което изхвърлих в морето преди 15 – 20 минути………
Няма да забравя този ден! Хванахме много риба, наистина много.
Не хапнах нито едно парче от нея.
Никога след това не съм ял боб със зеле!
Никога!
Автор: Георги Димитров Я.
Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на: "Бургосстрой", ГЕРБ-Бургас, АБВ-Бургас, народният представител от ДПС Севим Али, "Артстрой 1 Кънстракшън".
Благодарим и за неоценимата помощ на:
