Есенна привечер е. На бургаския пазар съм. Тук-там са останали търговците на риба, които вяло прибират сергиите си...Вървя по „Шан-з-Елизе”, така наричаме у дома централната пазарска улица, защото цените са високи, а хората, които продават са надути като зеленчуците си...
Загледала съм се в орехите на една сергия, когато чувам ясен, но необичаен звук, идващ сякаш от удар на пишеща машина, или от метален ток на забързана жена...
Интуитивно поглеждам по посока на звука. Зад мен в далечината един мъж със сив шлифер също се приближава и се взира. Невидимият звук се засилва и в миг на плочките, изпод един тезгях, на самата централна пътека се появява огромен сив рак и крачи смело...
Усмихвам се, изплъзнал се е някак...Споглеждаме се с мъжа, който вече се е доближил…
Изведнъж дебел женски глас се извисява над касетките с риба, над малкия беглец и вечерната умора...
-Гинче, ракът ти ма...!
Настъпва мълчание...Ракът замръзва на място. Става ми смешно, представям си как Гинчето ще изкочи с кепче в ръка или по-скоро с голяма лопата...Но, някъде зад щайгите и мириса на риба Гинчето отвръща с тънък, незаинтересован глас:
-...Чи аз днес нямам рациии...
Дочул това, разбрал че не принадлежи никому, ракът тръгва непоколебимо и бодро към изхода напред сякаш след няколко крачки ще стигне водата... Никой от продавачите не обръща внимание. Но мъжът с шлифера ми казва заговорнически:
-Стискаме му палци!
Кимвам в знак на съгласие, усмихвам се отново и се отдалечавам.
Ръми...
Автор: Невена Проданова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и:
