- Ама че съм глупачка!
- Да, миличка, права си, както винаги...
Стоян осъзна какво е изрекъл чак след като плашливо хвърли поглед върху лицето на жена си Петранка и разчете чертите на котка, която всеки момент ще засъска насреща му. Тя впи поглед в него и присви очи, стисна устни, сякаш сдържа тежки, обидни думи, а тялото й се изопна още повече. Вече над два часа седяха така, напрегнати, един срещу друг; мозъкът му се изпразни от съдържание и просто изпусна необмислените думи в опит да успокои разгневената си жена.
Петранка се наклони към него. Пресегна се напред през разстоянието между тях, заби остър показалец във въздуха, на тридесет сантиметра от него, и бързо започва да промушва пространството:
- Ти точно сега ще ми кажеш къде си бил цяла нощ! Да, ти точно сега ще си признаеш всичко така, както е било! И без повече шикалкавене, без лъжи, че си бил в командировка, звънях на Мичето от личен състав, няма такова нещо!
Стоян пребледня за пореден път, след това прежълтя, а преди всичко това се наклони отбранително назад, за да увеличи разстоянието между себе си и петранкиния остър показалец.
- Пиленце, аз всичко ще ти кажа! Всичко ще ти кажа, само, моля те, успокой се най-накрая и дай да седнем като зрели хора да се разберем...
Петранка пак стисна устни. Отдръпна острия си показалец и сложи стиснати юмруци на хълбоците си в поза „буква Ф“.
Стоян отвори уста, опита да каже нещо, но не можа да измисли как да започне. Притвори устни, преглътна, после пак ги отвори, но отново не издаде звук. Замисли се, отнесе се, сякаш забрави, че от него се очаква някакво обяснение.
Внимаваше, ала не спря навреме. То беше ясно, че Магдалена беше замислила нещо, но не му стигнаха сили да скъса с нея. В началото намекваше. После взе да казва, че иска той да заживее с нея. Накрая вече изискваше. Та да каже на Петранка, та да се изнесе при нея, та да ходят да я представя на майка си, на децата...
Страшна работа! Ама му беше миличка, беше така уханна, мека, съблазнителна, та все си казваше „още малко, айде още малко, и после вече си влизам в правия път, само още малко да попия сладост от тоя уханен пролетен медец и после късам и хвърлям“. Да, ама...
Да, ама ей на, сега седи пред Петрана, вмирисан на натрапчивия парфюм на Магдалена, с омазана в червило яка на ризата, ама така, по-назад, че да не го забележи самият той, и с гащи, дантелени дамски гащи в джоба на сакото му, които жена му измъкна и яростно накъса на конци, с които после го замеряше в гнева си.
А уж искала да се сбогува като хората с него, тая хитра Магдалена, да не й липсвал до другия път – и хубаво се отърка, напарфюмирана, направо обилно окъпана в парфюма, който той й подари, обърса си устните в яката, че и гащите си му е пъхнала в джоба му! То какво да лъже тепърва, тя работата ясна.
- Ти чу ли какво ти казах, бе! – скокна като тигрица насреща му Петрана.
Стоян се сепна, стресна се от унеса си, разтрепера се и дори вдигна страхливо ръце пред себе си, за да се предпази от острите й пръсти.
- Да, пиленце, да, сега, сега всичко ще ти кажа, цялата истина ще ти кажа... Права си, миличка, права си в това, което сигурно си мислиш – при жена бях! При жена бях, и съжалявам до дъното на душата си за това, права си, миличката ми, прости ми...
Жалният му хленч, боязливото му изражение и искреното му разкаяние извикаха само недоумение в лицето на Петранка. Тя спря настъплението си, страните й увиснаха учудено, а очите й се впиха в Стоян невярващо. Тя помълча, огледа го преценяващо, сетне отпусна ръце надолу.
Стоян зачака съдбата си примирено. Ала мълчанието на жена му дойде твърде неочаквано. Той открехна отбранително притворените си клепачи и я погледна косо. Петрана стоеше със зяпнала уста.
- При друга жена ли? – изсъска тя. – При друга жена, а? При-дру-га-же-на!!! – изхриптя с променен глас и го заблъска с накъсаните дантелени бикини. Стоян пак вдигна ръце за прикритие, а Петранка продължи да го налага. – При друга жена бил, че и се напарфюмирал, омацотил се с червила разни, гащи си напъхал по джобовете, мръсник с мръсника ти! Ти за бунак ли ме мислиш бе, Стояне? За малоумна ли ме взе, че си го спретнал целия тоя цирк бе, лъжецо! При жена ли? Ааах, при жена бил той, нашичкия!
Закрил главата си с ръце, Стоян беше още по-сащисан от Петрана. Да пукне, ако разбираше какво става. Жена му продължаваше да го налага с ръце, със съдрани гащи, с каквото й попаднеше.
- При жена бил! Сякаш не ги видях Пешо и Гецата как се прибраха по едно и също време с теб, колата пълна с боклуци, с въдици, омазана с рибешки черва и с гумената лодка горе на багажника – ей я, още е кацнала на тавана на жигулата!
Изумление, недоумение и изумление беше това, което обля Стоян в тоя един момент. Какви Пешо, какъв Геца, каква жигула, лодка и въдици бълнува тая жена! Той й признава за любовница, оная поменува приятелите му по въдица, че ходили нощеска на риболов... Ала Петрана продължи да го налага.
- И ми се нафъщял с тоз курвенски одеколон, омазал си новата риза, все едно по шафрантии е мърсувал, чак гащи си наврял по джобовете, само за да ме излъже, че не е ходил на риба! Тая рибешка воня и под десет парфюма ще я надуша аз, бе! Мръсник!Петранка удряше ли, удряше. А Стоян сподавено се усмихваше изпод дланите, разперени отбранително над главата му.
Автор: Гергана Стоянова
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и:
