До ушите на вечно любопитната ни и вечно гладна съседка, Мара Дебелата, бяха стигнали думите на мъжа ми, който току що се бе върнал от риболов и се бавеше нещо в гаража:
- Ах, милата ми! Ах, милата ми! По- спокойно, че ще те изпусна, де! Най-сетне си вече моя, уловихте красавице! Стой кротко, не ми се изплъзвай от ръцете, не бягай мила. Едва те удържам.
Взе ми цялата сила, изморих се вече. Стой, почакай, мила моя, хубавице моя! Знаеш ли от кога те търся и колко време те чакам, цели, цели години, мила моя! Ама, сега те улових на тясно! Няма къде да бегаш!
Изумена, ужасена и объркана явно от дочутите думи, кака Мара Дебелата влезе бърже у нас даже с обувките. Беше запъхтяна, дишаше дълбоко, имаше дори силен задух, но извика силно и дори ме стресна:
- Рени, ма, Рени, къде си, тука ли си?!
- Ми, тука съм, къде да съм, почивен ден сме, неделя е днес! Кажи, що има? Що сакаш пак? Захар, брашно или олио за баницата? Или пък тиква за тиквенико ти?!
- Море, Рени, я нищо ти не сакам днеска, ама оня твою тиквеник и убосник , зорлем е докарал една кокона у гаражо ви! Она, се не чуа, ама он, целио се е изпотил. вика. Вир вода е станал! Сили вече вика, че нема!? Що толко прай с нея!? Иди виж що прай с нея?! Оти не идеш да видиш? Щом се е затворил, па прави нещо лошо и нередно. С одеало, шел да я завие, да не и е студено и да не бега!?
- Що моа да прави? - рекох и. Беше идел за риба, ама без риболовен билет!? Ама тоа път извадил и мою голем късмет! Фанал една, убава и едра, ем убава, хем едра голема! Та сеги и се радва, като младеж. Още е жива и още диша, хлъзга се, мърда и он вече цел час се бори с нея. У одеалото я увива и се радва, радва, ама она се изплъзва и се дири водата... Щука е това, не е шега! Голема Щука, при това. Голема поне 20 кила и на цели на 10 години сигурно?!
- Боже, а я па си мислех, че е некоя от ония, дека с него са се на барчето, коги ти си на работа Рени?! Па си помислих, че и тебе може да те нема, па да дижуриш у рабатата. Та затова, дойдех! А оно кво, било! Късмет извадил и твою еднъж! Па нека сеги и се порадва, порадва, като му е била на късмет!? Това е на убаво, на убаво! Па да не ме забрайте, ма Рени, барем едно по-големо парче от опашката да ми дадете поне за чорба. Скоро не съм яла рибена чорба, па я обичам и много пръжена и печена, ям секаква, коги каква има! Стига да има ! Нали се пари немам и се гладна седа, ма на кокал съм така едра, набита и яка. С три такива риби, мога да се справя, а твою е маж, па не може, сила вика дека немал с една да се справии!?
- Па, он мою, маж, цел живот се само се раздава! На сите сичко, винаги дава - само и рекох.
- Ама она се не сеща да си иде. Стой и чека. Чека. Що да я праиме, отреза и мою едно парче от опашката, само мир да е и да не гръмне цело село!? Ми цело село, целата околия! Че видите ли един, без риболовен билет, фанал, фанал голема, едра Щука и имал късмет! Ако немал билет!? Моа, билет риболовен даже да немаш , но по-важно е късмет, късмет да извадиш! И голема Щука, то риболова е късмет и цела наука!
- На сите рибари, наслука! Ловете само с билет и разчитайте на нашио късмет!
Автор: Ирина Николова
15.
