Господ ни прибра Трифон точно преди две години. Инфарктът го покоси рано сутринта на фаталния 13 февруари 2016 година. Туньо полетя към небето само на 50 години, но ние никога няма да го забравим. Защото беше железен, защото беше непобедим на терена и в живота, защото беше непримирим и никога не се предаваше. Защото беше Трифон Иванов.
Много неща в него бяха уникални. Шпагатите му, от които трепереха славни и безславни нападатели от всички точки на земното кълбо.
Единоборствата му, в които противникът се блъскаше като в скала и се разпръскваше на пух и прах.
Головете му, някои от които красиви и величествени (спомнете си този срещу Уелс – такъв никой никога няма да отбележи, даже Меси, Роналдо и всичките световни звезди, събрани накуп), а други (като онзи срещу Русия) исторически с цената на злато.
Чувството му за хумор и уникалната откровеност, които казваха много истини. Право и директно в целта.
Трифон беше на върха на славата, но никога не флиртуваше с нея и не й позволи да го... сломи и победи. Защото беше земен човек.
Той остане завинаги в сърцата ни. В нашите – независимо дали са червени, сини или зелени. В българските сърца. Защото беше българин. Голям българин.
Казват, че когато сърцето на един величествен мъж спре, то продължава да тупти в историята. Завинаги! Почивай в мир, приятелю!
Автор: Румен Илиев
Източник и снимка: БЛИЦ
