Познавам едно известно семейство. Ожениха се отдавна, живяха щастливо, макар и малко бурно, гледаха децата си, спяха, както си му е редът, в едно легло и всичко си беше наред.
После изведнъж се разведоха. Поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, каквато е юридическата формулировка. Но продължиха да си живеят заедно. И да спят в едно легло, да си гледат децата, да ходят заедно на почивка.


Като гледам сега препирните между АБВ и БСП, май и там положението е същото. Двете партии спят в едно идеологическо легло, ако, разбира се, въобще може да се говори за наличието на каквато и да е идеологическа подплата у съвременните български партии, гледат чадата си на една и съща детска площадка и им разказват едни и също приказки за славното си столетно минало.
След емоционални седмици на задушевно ухажване и братски потупвания по рамото, радващи душата на всеки противник на ГЕРБ, обаче идилията между БСП и АБВ завърши в пълно съответствие с детския принцип: “На ти си куклите, дай си ми парцалките.”

Не претърпя столетницата някакво си нейно незаконно отроче да се натиска да разговаря на равна нога с нея.
Всъщност разцеплението в социалистическата партия бе предопределено в още момента, в който Първанов стана от креслото си на “Дондуков” 2, за да седне там новият президент Плевнелиев. И кой знае защо беше решил, че в родната БСП ще го посрещнат с фанфари и веднага ще му предложат да стане председател на партията, за да води, както някога, нея и целокупния български народ към светли бъднини.
Тогава обаче изживяващият се като капо ди тутти капи в БСП Сергей Станишев вече се беше оградил с млади и надеждни в някои, съвсем чужди на политиката отношения кариеристчета, които веднага се постара да му втълпят, че връщането на върха на йерархията в столетница на най-успешния ни досега президент ще бъде негов личен обществен крах.

Тогава Първанов, който още от прага разбра, че не е добре приет на “Позитано” 20 и който от времето на Жан Виденов и Николай Добрев от всичко на света най-много мрази да свири втора цигулка, събра недоволните от нашествието на палавите младоци в ръководството на БСП и си организира собствено движение. Нещо като предупреждение за соцпартията, че ако не му играят по свирката, разцеплението е неизбежно.
Следващият председател на БСП Михаил Миков, дето седнеше и станеше, демонстрираше по отношение на президентската партия типичното за посткомунистическото битие на родната социалистическа партия благородническо високомерие.

С което само накара Първанов да превърне движението си в партия и да влезе в парламента. Както и да подкрепи късния Борисов в началото на неговия втори мандат.
Естествено, това никак не се хареса на повечето от редовите социалисти, на които котерийните борби по върховете на партията са им дошли до гуша. Още повече, че поредното разцепление, след това на “Движение 21” на Татяна Дончева, само отслабваше партията и само радваше окото Борисово.

Затова, когато острието на БСП Корнелия Нинова седна на председателския пост, надеждите за соцобединение скоропостижно възкръснаха. За съжаление обаче за кратко. Защото, както шило в торба не стои, така и Корнелия не издържа дълго време, без да повика някого навън, за да се разберат по мъжки. И първо реже, а после мери.

Цялата тази буря в чаша вода обаче се завихри само заради това, че БСП не поиска да си признае обществената тайна, че тъкмо АБВ са предложили ген. Радев за общ кандидат за президент на левицата, а не партията-майка. Чисто технически проблем, откъдето и да го погледне човек. Но фатален, както се оказва, тъй като по последни сведения АБВ оттегля подкрепата си за генерала.

Реалността обаче е такава, че избирателите, които по една или друга причина, не подкрепят ГЕРБ, във всички случаи ще гласуват на втория тур за кандидата на левицата, независимо дали той е предложен от АБВ, БСП или от Татяна Дончева.

Ако, разбира се, се стигне до втори тур. Или ако социалистите от различните им вече перца и крилца не запалят пак лулата на мира.

Снимка: ureport.bg