Ресторантьори и хотелиери са на среща при финансовия министър Владислав Горанов, за да му обяснят, защо са против печално известната вече наредба Н-18.  Това е наредбата, която регламентира регистрирането и отчитането на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

За първи път не само малкият бизнес, но и големите фирми се обявиха срещу последните промени, които изискват от тях да използват софтуер за управление на продажбите (СУПТО), отговарящ на изискванията на наредбата. Така, според финансовия министър и данъчните, бизнесът ще се изсветли и няма да се укрива ДДС. Според търговци, хотелиери и ресторантьори обаче, ефектът ще е обратен. Новите тежести и изисквания са толкова много, че за редица дребни фирми ще се окажат непосилни.

„Вариантите са два – или хората ще започнат да укриват обороти, или просто ще се откажат. Със сигурност обаче събираемостта ще падне и няма да се изсветли сивият сектор“, категоричен е председателят на Асоциацията за защита на дребния бизнес  Николай Димитров.

Той допълва, че прословутото СУПТО ще оскъпи разходите за осчетоводяване на фирмите до 3-4 пъти. В момента една малка фирма, която не е регистрирана по ДДС плаща за счетоводител между 100 и 200 лв. Фирмите по ДДС пък плащат от 250 до 800 лв., в зависимост от големината им.

„Разходът ще скочи, защото според промените, всяка покупка ще трябва да се вкарва на деня в програмата за наличност. В момента ние правим покупки, трупаме фактури, които даваме в счетоводството, за да се обработят наведнъж. Сега обаче всеки ден ще се въвеждат продукт, бройка, килограми… Всичко това ще натовари счетоводителите, с които работим. Те от своя страна ще наемат допълнителен персонал и ще повишат таксите за услугите, които ползваме“, обясни Николай Димитров.

Според него счетоводните услуги ще достигнат до 500-600 лева за фирмите, които не са по ДДС и от 2000 до 5000 за фирмите, които са регистрирани по ДДС.

Разходите обаче не спират до тук. Най-евтината програма, която търговец може да си закупи е 400 лв., ако разполага с необходимите устройства. Ако трябва обаче тепърва да купува компютър, монитор с тъчскрийн и програма, пакетът стига до 3 хил. лева. Отделно трябва да има интернет, който е минимум 20 лв. на месец.

Особено интересно става за търговските обекти, до които кабелен интернет няма и няма как да бъде прекаран. Колкото и странно да звучи, но това все още е нормално за малки населени места, в които и оборотът на търговците не е особено голям.

Купуването на устройство и две антени само заради интернет връзката с държавата излиза 800 лв. И дори и човек да реши в името на просперитета на държавата да изтегли кредит и да си осигури, всичко което данъчните и финансовото министерство изискват, то пак няма гаранция, че ще работи нормално с въвеждането на Н-18.

Оказва се, че наредбата не предвижда какво се случва при форсмажорни обстоятелства. Ако спре тока или няма интернет, всеки един обект със СУПТО трябва буквално да замре. „Трябва да спреш, защото просто не е описано какво правиш. А това е трупане на разходи, които са наистина непосилни. Просто програмата е така написана, че ти рискуваш във всеки един момент да изпаднеш в ситуацията да бъдеш наказан“, коментира Николай Димитров.

Ресторантьорите са едни от първите, които скочиха, защото се оказва, че при тях със сигурност ще трябва да се наеме един отделен специалист, който да описва и попълва по изискванията на наредбата. И пак няма да са сигурни, че всичко им е наред и отговарят на изискванията. Защото самите изисквания не са прецизирани. Един от парадоксите е, че не е предвиден отбивът, който се получава при обработката и приготвянето на хранителните продукти. Николай Димитров дава следния пример.

„Имате малко бистро с обедно меню. Купувате 5 кг. пилешко месо и 6 кг. зеленчуци. При обезкостяването губите около 1,25 кг. от пилешкото. Зеленчуците също се белят и намаляват грамажа си. По фактура обаче вие сте купили 5 кг. месо и 6 кг. зеленчуци. Продали сте обаче почти 4 кг. месо и 5 кг. в салати. За програмата това означава, че вие укривате оборот.“ Тук вариантът е още същия ден някой да направи протокол за брак. Трябва ти един човек, който само това да върши, обяснява още Николай Димитров.

Сериозен проблем има и при електронната търговия, защото новото изискване за онлайн търговците е, че касовата бележка се издава в момента, в който е направена покупката. „Само че, сайтовете нямат работно време. Вие можете да си изберете и поръчате продукт и в полунощ, и на национален празник и в почивен ден. Това означава, че във всеки един момент трябва да има човек, който да издава касова бележка при всяка една покупка“, обяснява Димитров.

Неговото мнение и това на колегите му е, че наредбата не улеснява бизнеса, а затруднява допълнително работата му.

Междувременно в интернет започнаха да се появяват обяви на хора, които направо продават фирмите си, защото от сега са сигурни, че няма да издържат на новите изисквания. Ако разговорът с финансовия министър днес не се увенчае с успех, за утре е насрочен национален протест срещу въвеждането на наредба Н-18.