Президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от 44-то Народно събрание на 27 януари 2021г.
В мотивите си държавният глава заявява, че подкрепя усилията за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. В същото време обаче въведените законови положения не гарантират в достатъчна степен упражняването и защитата на правата на гражданите и юридическите лица. Въведената възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти.
Новата уредба не съдържа достатъчно гаранции, че отговорната и обществено значима задача на общините да осъществяват процедурите по отчуждаване ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в обществен интерес. Вместо това създава предпоставки да бъдат ограничени права на различни субекти.
Ето и пълния текст на президентските мотиви:
За връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от 44-то Народно събрание на 27 януари 2021г.
Уважаеми народни представители,
Подкрепям усилията на законодателя за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Приветствам създаването на Единен публичен регистър за устройство на територията, общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на възможност за обжалване на Общите устройствени планове в изпълнение на Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. Споделям основната част от мотивите, изложени от правителството в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ), включително необходимостта от намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, от запълване на определени законови празноти и създаване на законови предпоставки за упражняване на по-ефективен контрол от страна на компетентните административни органи.
Не мога да отмина обаче определени разпоредби от ЗИД на ЗУТ, които отдалечават уредбата от основни конституционни начала и намаляват интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица.
По § 11 от ЗИД на ЗУТ се създава нова ал. 3 в чл. 39 от ЗУТ, с която се предвижда, че за промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или отказ. Отказът следва да бъде мотивиран. Предложената промяна е направена без убедителни мотиви и има риск да затрудни правоприлагането. Подобни опасения важат и във връзка с въведените промени по § 35 от ЗИД на ЗУТ относно разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата и общините, които са „обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти“. Тук отново при произнасянето на министъра се изменя възприетият към момента принцип на мълчаливо съгласие като част от процедурата по промяна на предназначението. Самият принцип на мълчаливо съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса и за борба с корупцията. Този принцип е и средство за улесняване на общуването на гражданите и юридическите лица с администрацията и с настоящото изменение се извършва отстъпление от един завоюван стандарт.
Със ЗИД на ЗУТ се въвежда възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове (§ 30, т. 6 от ЗИД на ЗУТ), но тази възможност е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Новата ал. 12 на чл. 127 от ЗУТ ограничава срока за обжалване до 14 дни от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането на Общия устройствен план, а право да обжалват ще имат само собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Общите устройствени планове обаче съдържат предвиждания и тенденции за развитие на територията, насочени както формално към застрояването, така и към опазването на природните ресурси, икономическото и културното развитие на съответната територия. Преценката за законосъобразността на тези актове предполага разнообразие от житейски хипотези, в които засегнати могат да бъдат различни категории лица. Конституцията на Република България гарантира на гражданите право на защита и предвижда, че гражданите и юридическите лица имат право да обжалват всички административни актове, които ги засягат (чл. 120, ал. 2 от КРБ). Считам, че преценката за наличие на засягане от Общия устройствен план трябва да принадлежи на съда, като част от конкретните производства, в хода на които следва да бъде доказван правен интерес. В тази светлина намирам, че наложеното от § 30, т. 6 от ЗИД на ЗУТ ограничение е необосновано и потенциално застрашава основните конституционни принципи за съдебен контрол върху актовете на администрацията и правото на защита.
Съгласно новата ал. 16 на чл. 148 от ЗУТ (§ 46, т. 3 от ЗИД на ЗУТ) разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот ще се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Идеята на законодателя да допуска започването на строителство след приложена регулация, следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините - те имат право да отчуждават имоти, които попадат в уличната регулация срещу равностойно обезщетение за собствениците. Новата уредба не съдържа гаранции, че тази отговорна задача на общините ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в общ интерес, а вместо това създава предпоставки да бъде ограничено правото на строеж на различните субекти. Алинея 16 допуска негативни последици да възникнат за всяко лице, което има намерение да реализира право на строеж върху недвижим имот в рамките на подробния устройствен план, защото няма да получи разрешение за строеж, ако планът не е приложен. Така на практика несправедливо се ограничава стопанската инициатива на гражданите и юридическите лица.
По § 49 от ЗИД на ЗУТ се добавя едно ново изречение в края на ал. 5 от чл. 154 от ЗУТ със следното съдържание: „заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа“. Формулирана така, забраната дава основание да се счита, че до момента на нейното влизане в сила заповедите за допълване на издадените разрешения за строеж са пораждали като правен ефект удължаването на разрешенията, а това не намира опора в действащото право.
Освен мотивите по същество на конкретни разпоредби от ЗИД на ЗУТ, за пореден път изтъквам, че специално § 30, т. 6, § 46, т. 3 и § 49 от ЗИД на ЗУТ са внесени с предложения между първо и второ гласуване на законопроекта в зала и не съответстват на принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност и стабилност, които ръководят законодателния процес в правовата държава. Тези предложения са с оскъдни и неясни мотиви, не са били подложени нито на обществено обсъждане, нито на експертна оценка за въздействието. С предложенията се допускат съществени промени във внесените от правителството законопроекти, тези промени биват гласувани само веднъж от Народното събрание, което е в противоречие с изискването на Конституцията за приемане на законите с гласуване на две четения. В тази връзка призовавам комисиите на Народното събрание да определят сроковете за подаване на становища по внесените законопроекти, когато срокът за депутатски предложения е изтекъл, за да може да бъде изразено валидно мнението на заинтересованите институции и граждански организации по техните предложения.
Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 11, § 30, т. 6, § 35, § 46, т. 3 (относно новата ал. 16 от чл. 148) и § 49 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Източник: Нова телевизия
