Може ли служебният кабинет да сваля политическо доверие?

 

 

За да стане ясно на аудиторията, какво точно се случи през последната седмица и при моето отстраняване – само факти по реда, в който се случиха.

 

Миналата сряда – 15 февруари, в 9 часа сутринта министър Пламен Узунов ме извика в кабинета си и ми заяви, че трябва да подам оставка. Каза ми и причината – държавното ръководство нямало политическо доверие в мен. Аз му казах, че съм професионален ръководител на МВР и не мога да подам оставката си заради изтъкнатите от министъра политически съображения.

 

Като чу отказа ми, министъра ми заяви в прав текст, че ако не подам оставка, ще стартира срещу мен процедура по отстраняването ми, като ме дискредитира. И уточни – как. Че, срещу мен ще бъдат подадени сигнали от няколко настоящи и бивши служители, които ще станат причина да бъда отстранен така или иначе.

 

Аз веднага излязох от кабинета му и директно отидох в прокуратурата, където подадох сигнал за оказван срещу мен политически натиск да напусна професионалния си пост в МВР. В тази жалба описах и заплахите, че срещу мен ще бъдат пуснати сигнали от настоящи и бивши служители, близки до сегашния министър.

 

Впоследствие бях разпитан от прокурор от ВКП. Тук държа ясно да подчертая, че до момента на подаването на моя сигнал в прокуратурата – миналата сряда, срещу мен в МВР не е получаван или заведен сигнал от настоящи или бивши служители. 

 

Входирах тази жалба в прокуратурата и се върнах в министерството. В 12 часа и 10 минути ми позвъни секретарката на министър-председателя, каза, че той иска да разговаряме и ни свърза. Без никакви предисловия премиерът Огнян Герджиков ми заяви директно, че трябва да си подам оставката, защото цитирам думите му :

 

„Нямаме политическо доверие във вас. Очаквам оставката ви до 14 часа.“ Аз отново отказах. За този разговор може да се провери в „хронологията“ на телефона ми. За този разговор също веднага – в 13 часа сигнализирах прокуратурата.

Смешното беше, че на другия ден при съвместно изявление пред медиите, министърът заяви, че има доверие в мен и ще продължим да работим заедно. Аз останах крайно учуден и омерзен от двуличието, при положение, че предния ден той и премиера ми оказваха натиск да освободя поста по свое желание. 

 

Седмица по-късно – вчера от новините разбрах, че министърът е предложил на правителството да ме освободят заради оказван от мен политически натиск, върху петима настоящи и бивши служители. Тоест – скалъпеното обвинение към мен се оказа точно това, с което ме беше заплашил и за което бях сигнализирал прокуратурата.

 

Интересното е, че двама от тези служители, пуснали сега сигналите, са настоящи служители - подчинени на министъра и естествено той може да им влияе. Още по-интересно е, че единия от тях е сегашният му заместник – заместник-министър Венцислав Катинов. За останалите трима – информацията, която се върти в публичното пространство е, че очакват развитие на кариерата си в държавната администрация. Скоро ще станем свидетели на това.

 

Тук е мястото да задам един въпрос – защо твърденията на визираните петима служители се вземат за чиста монета. И на базата на тях ме освобождават. Това са техни твърдения, без никакви доказателства. Нито записи има, нито свидетели са потърсени. Не съм потърсен дори аз за обяснения, за да стане твърдението им поне „дума срещу дума“. И интересното е, че всички те сега точно в един и същи момент, в един ден започнаха да твърдят едно и също.

 

Накрая – защо отказах да подам оставка. Защото смятам, че изтъкнатите от служебния премиер и служебния министър мотив – че нямат политическо доверие към мен е абсурден и антиконституционен. За какво политическо доверие говорят, при положение, че служебното правителство не би трябва да е ангажирано политически.

 

Г-н Герджиков политическа партия ли представлява, за да говори за липса на политическо доверие към мен!? И ако е така, коя? Г-н Герджиков е служебен премиер, министър Узунов е служебен министър, и те по Конституция са назначени за да проведат предсрочни избори.