Премиерът Кирил Петков изрази изрази надежда, че по време на визитата му в РСМ, която предстои на 18 януари, ще се споразумеят за създаването на пет работни групи - по икономиката, културата, инфраструктурата, европейската интеграция и историята. В интервю за агенция МИА, той обаче уточни, че критериите за тяхната работа няма да бъдат сроковете, а крайните резултати.

Премиерът заяви, че не носи анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а идва с градивен тон и готовност за ново начало. По думите му, това ново начало „ще бъде по-динамично, по-практично, освободено от предишните декларативни ангажименти и насочено към конкретните важни въпроси, засягащи ежедневието на гражданите на двете страни”.

„Идвам с градивен тон и готовност да започнем съвместна работа. Нямам готов документ или нещо подобно, защото всички тези документи нямат смисъл, ако не дадем реална мотивация, че трябва да свършим работата. Предлагам да оставим документите като втора стъпка и да започнем първо с нещо, за което ще запишем в следващия документ. В противен случай опасността е да напишем документ и след това какво? Тук задачата е да направим програма, да направим работните групи, да започнем диалог, да имаме чувство за взаимно доверие, да има добри намерения от двете страни и да си поставим цели, които искаме да постигнем в най-кратки възможни срокове”, подчерта Петков в интервюто.

Той оцени като много конструктивен телефонния разговор, който проведе с номинирания за премиер Димитър Ковачевски, и изрази увереност, че двамата с него като фигури от икономическата и бизнес сфера, имат еднаква енергия да вървят нещата напред.

Българският премиер изрази надежда, че по време на визитата ще се споразумеят за създаването на пет работни групи - по икономиката, културата, инфраструктурата, европейската интеграция и историята. Сътрудничеството и добросъседството, казва Петков, трябва да се укрепват от групите по интереси в дадена сфера, а не от политиците. Целта на посещението, добави той, е да се направи програма за заседанията на тези работни групи, които да се срещат веднъж месечно, за да се постигне напредък по всички въпроси.

„Трябва непрекъснато да общуваме, да напредваме. Моите надежди са да се договоря по време на нашето посещение да направим тези пет работни групи. Не искам само политици да идват и да говорят. Когато говоря за икономика, искам да видя всички наши компании, които искат и имат интерес към Република Северна Македония, всички фирми от вашата страна, които имат интерес към България. На тази среща не са нужни политици, на тази среща са нужни хора, които искат да работят, да правят бизнес заедно”, допълва Петков, който отбелязва, че лично като министър-председател не може да разбере как все още няма директен полет между Скопие и София.

Петков коментира и предварително определения шестмесечен срок за решаване на спора. Но на Консултативния съвет по национална сигурност към президента държавният глава Румен Радев застъпи позицията, че са необходими не срокове, а реални резултати.

„Ако кажа определен срок, шест месеца, започваме със същата декларативност. Трябва да видим какви са проблемите, как ще ги решим. Срокът зависи само от готовността на всяка от страните да си подадат ръка и да довършат работата заедно”, казва Петков.

Българският премиер подчерта, че има лесни неща, но има и по-трудни и чувствителни, които трябва да се решават.

„Смятам, че с приятелски, конструктивен подход може да се решават както лесни, така и трудни проблеми. Но най-важното е да имаме доверие и се надявам, че ще изградим това доверие с нещата, които правим заедно”, каза Петков, който допълни, че с конструктивен диалог всички тези въпроси са разрешими.

Кирил Петков говори и за разрушителните сили както в Северна Македония, така и в България, които не са склонни да отстъпват и работят срещу добросъседството.

„Трябва да отстраним всички, които печелят на гърба на нашите народи. Защото има малка група хора, които правят пари чрез корупция за сметка на всички останали. Мисля, че те са част от разрушителните елементи, които са свързани и поставят въпроса дали добросъседството между двете страни е добро или не. Много от същите тези групи са свързани и с вътрешната корупция в страните “, подчерта още Кирил Петков в първото си интервю за агенция МИА, откакто е премиер на България.

Надявам се, че всъщност имаме толкова много да спечелим заедно от това добросъседство, че дори определени групи хора в двете страни, които смятат, че добросъседството не е добро за тях, политически или по някаква друга причина, ако ги включим в целия контекст, надявам се те да останат слаб глас в общата идея да работим заедно, допълва Петков.

Говорейки за нулевата корупция като един от основните ангажименти на неговото правителство, той подчерта, че корупцията трябва да бъде изчистена както в България, така и в Република Северна Македония.

Премиерът допълни, че всички, които печелят на гърба на нашите народи, трябва да бъдат изчистени:

„И мисля, че ако заедно успеем да кажем: НЕ на корупцията, НЕ на дискриминацията, НЕ на незачитането на човешките права, ДА на добросъседството, ДА на общите връзки, ДА на общата икономика и да ги впишем в тази рамка, диалогът ще бъде много по-бърз и хората, които не са избрали тези позиции, ще ни разберат много по-добре. „Ако успеем да го направим заедно, мисля, че ще бъде много по-полезно и за двете страни“, добави Петков.

Той сподели и нещо, с което се е сблъскал в Харвард преди няколко години, което се отнася до възприемането на Балканския регион.

„Честно казано, е обидно да го кажа, но преди няколко години бях в Харвардския университет, един от професорите по икономика говори за Централна Америка и каза, че в Централна Америка една от страните има елементи на балканизация. Питам какво е балканизация? Той отговори, че това е икономическият термин за дисхармония, когато две групи, близки държави не се координират добре. Бях засрамен. Казвам си, не е възможно нашият регион, нашите Балкани, нашите държави да бъдат дадени за пример за раздор и думата, която се използва в Харвард, да се отнася за Балканите. Така че време да променим какво означава балканизация”, казва Петков.

Той изрази надежда, че в един момент, когато се спомене балканизация, ще се говори за промяна на начина, по който някои страни могат да започнат да работят заедно:

А ако си го представим като цяло, Балканите са 65 милиона души, това е една Франция. Представете си, ако имаме отворени пазари, ако работим заедно, ако се уважаваме, няма нулева дискриминация, изчистихме корупцията... как биха изглеждали Балканите. „Има толкова много неща и толкова много можем да получим от една такава визия, че просто е време да запретнем ръкави и да започнем да действаме“, изтъква Кирил Петков.

 

Източник: БНТ