Обезщетенията при пенсиониране трябва да останат, но трябва да има някаква разумна граница, над която те да не могат да бъдат надскачани, заяви народният представител от „Продължаваме Промяната - Демократична България“ Димитър Найденов в предаването „Пресечна точка“ по Нова телевизия във връзка с внесения законопроект за поставяне на таван на изплащане на заплати накуп при пенсиониране.

По думите му сегашният закон не поставя никакво ограничение, а бонусите могат да достигат до огромни суми. „Да си представим как държавен служител излиза в пенсия с 500 хил. лева от заплати накуп и как изглежда това в очите на друг бивш държавен служител, който не е имал такива бонуси. Има огромна диспропорция“, коментира бургаският депутат.

Найденов заяви, че когато става въпрос за частна фирма, работодателят сам определя какво да бъде обезщетението на базата на наличните средства, спазвайки поставения в Кодекса на труда минимум за стаж във фирмата. Когато предприятието е държавна, общинска или публична собственост, работодателят разполага с държавни средства и чрез колективни договори се постигат огромни обезщетения. „Независимо, че някои дружества печелят повече, това си остават държавни средства, а разходването им по този начин в раздаване на безлимитни бонуси при пенсиониране се отразяват пряко на бюджета“, допълни той.

Димитър Найденов посочи, че внесеното предложение от ПП-ДБ е да могат да се получават максимум 12 заплати, което е двойно повече в описаното в Кодекса на труда за продължителна служба в едно дружество. И обясни, че тези средства могат да отидат в образованието, в повишаване на пенсиите, в повишаване на жизнения стандарт на цялото българско общество, а не „при една шепа хора“.

По темата за предстоящата правителствена ротация Димитър Найденов заяви, че когато едни предварително сключени договорки имат нужда от корекция, трябва да се обсъдят на масата на преговорите, а не пред камери. Той допълни, че правителството „Денков-Габриел“ е постигнало неочаквани успехи, което стимулира народните представители да го подкрепят.

„Големите национални цели пред страната са съдебната реформа, влизането в Шенген и по суша и членството в еврозоната от 1 януари 2025 г., което е възможно. За да станат тези неща обаче, трябва да се приемат пакет от закони, за което е необходим парламент, и редовно правителство, което да поддържа заложените цели“, каза Найденов.