Към момента няма официален отговор на искането на България за изключването ѝ от налагането на ембарго върху доставки на руски нефт от страна на ЕС, съобщи председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Радослав Рибарски пред Би Ти Ви. Той очаква такъв до края на следващата седмица, като България иска две години отсрочка от санкциите. Ако това не се случи, страната е готова да наложи вето върху общоевропейското решение.

Европейската комисия определи ембаргото тази седмица като част от пакета си с най-тежки санкции срещу Русия заради конфликта в Украйна. След като Унгария и други страни – членки на ЕС, заявиха, че са притеснени за въздействието върху собствените си икономики, Европейската комисия е предложила промени в планираното ембарго на Унгария, Словакия и Чехия, съобщи "Ройтерс" в петък (6 май).

"Разговорите продължават. Българското правителство е решило да направи всичко възможно да не подкрепи тези санкции. Зависим от руски петрол, който се рафинира в Бургас. Това задържа цените на нивата, които са днес. В цяла Европа те са доста по-високи", каза Рибарски, който е депутат от "Продължаваме промяната".

По думите му за България трябва да важат същите аргументи като за Унгария и Словакия - няма как до края на годината да се замени руският петрол, тъй като рафинерията в Бургас е настроена технологично за преработка на руски петрол.

"Към момента сме категорични, че ще се борим до последно. Ако нещата опрат до кокала - да, най-вероятно ще наложим вето (на решението за ембарго на руския нефт)", каза Рибарски.

Съгласно първоначалното предложение повечето страни от ЕС трябваше да спрат да купуват руски суров петрол шест месеца след приемането на мерките и да спрат вноса на рафинирани петролни продукти от Русия до края на годината. Първоначално на Унгария и Словакия беше даден срок до края на 2023 г. да се адаптират. Съгласно промените Унгария и Словакия ще могат да купуват руски петрол от тръбопроводи до края на 2024 г., а Чехия може да продължи до юни 2024 г., ако не получи петрол по тръбопровод от Южна Европа по-рано, допълнили източниците.

България също е поискала изключения, ако други ги получат, но не са ѝ били предложени отстъпки по отношение на крайни срокове, "защото нямат реален смисъл", коментирало официално лице от Брюксел пред "Ройтерс". Останалите три държави, на които е предоставена повече свобода на действие, "имат обективен проблем", добавил той.

Според Рибарски алтернативните доставки на руски газ няма да струват двойно на България, като дори е възможно да не са по-скъпи. Подчерта, че формулата, по която се изчислява цената за азербайджански газ я прави в пъти по-ниска от тази на газа от "Газпром".

Рибарски отвърна на критиките на ГЕРБ, че се връщат посредниците при търговията на природен газ, с довод, че трябва да се разграничават посредници и търговци. Партията на Бойко Борисов посочи като участник в договорите за алтернативни доставки фирмата "МЕТ", за която е работил изпълнителният директор на "Булгаргаз" Людмил Йоцов.

"Фирмите като "МЕТ" търгуват отдавна с природен газ. Доста големи количества, десетки пъти над нашето годишно потребление. Прекъсване на доставките по дългосрочния договор ни кара да се обърнем към такива търговци, Не бих казал посредници, те са доставчици, купуват го втечнен или по други тръбопроводи", коментира Рибарски.

Източник: Дневник

Снимка: bTV