Великият пост е най-дългият пост в православната църква. Той предшества празника Възкресение Христово. Тази година датата на празнуване на Великден от православни и католици съвпада – 20 април, а освен това през 2025 г. се навършват 1700 г. от Първия Вселенски събор в Никея, когато ереста на Арий е осъдена и са написани първите 8 члена от Символа на вярата – текст, който синтезира същността на това, в което вярват християните.

Началото на Великия пост се предхожда от няколко седмици подготовка, когато почти не се пости, а евангелските откъси, които се четат в храмовете, насочват християните към смисъла от покаяние и в какво се състои смирението, съобщи ОФФнюз.

На 9 февруари честваме Неделята на митаря и фарисея. Припомня се притчата за митаря и фарисея, която Христос разказва на слушателите си. Митарите били презирани от юдейското общество, защото събирали данъците за императора (цезаря) от евреите, които тогава били под римска окупация. Фарисеите пък се считали за много благочестиви мъже, спазващи до буква Моисеевия закон. В притчата, разказана от Христос, се говори за митар и фарисей, които влезли в храма да се помолят. Фарисеят всъщност не се молел, а се хвалел пред Бога колко бил праведен и добър, а митарят стоял в ъгъла и със сълзи на очи се молел да му бъдат простени греховете. Митарят излязъл от храма оправдан, защото покаянието му било истинско, а фарисеят нищо не получил, защото се самозабравил в своята горделивост, че е над всички по праведност.

Втората неделя на подготовка преди Великия пост (16 февруари) е Неделята на блудния син. Евангелската притча за блудния син ни насочва към историята на един баща и двамата му сина. По-малкият поискал наследството си и го пропилял в далечна страна. Тогава настъпил глад и той си спомнил, че като бил при баща си, имал храна в изобилие. Решил да се върне обратно и да помоли баща си за прошка, като стане негов слуга. Баща му го видял още отдалеч и с радост го прегръщал и целувал, защото години не го бил виждал. Още преди блудният син да довърши извинението си, баща му наредил да го облекат хубаво и да вдигнат голямо празненство в чест на това, че синът му се завърнал от далечна страна. Големият син обаче въобще не се зарадвал на завръщането на малкия си брат и не пожелал да се присъедини към тържеството, което баща му организирал.

Третата неделя (23 февруари) преди Великия пост е Неделята на Страшния съд, когато се припомня Евангелския разказ, че Христос като Божи Син ще се върне втори път на земята, за да съди всеки човек според делата му. Тези, които са били милостиви, са нахранили гладния, приютили бежанеца, посетили са болния или затворника, ще живеят вечно с Христос в Неговото царство. Тези, които са били жестоки и немилосърдни, няма да понесат светлината и любовта и ще живеят вечно в мрак и в страдание, което ще им причинява собствената съвест.

 

В народното творчество тази неделя е известна като "Месопустна", защото за последен път преди Възкресение се яде месо.

Последната неделя (2 март) преди поста е Неделята на взаимното опрощение, Неделята на прошката. Тогава хората по традиция си прощават един на друг, като за последно преди празника се ядат млечни продукти и риба. Затова тази неделя се нарича и "Сиропустна".

Великият пост продължава до 19 април, т.нар. Велика събота, денят преди Христовото възкресение. Преди това на Разпети петък църквата си спомня за разпъването на кръст на Божия Син, а богослуженията са изпълнени с особена тъга заради тази чудовищна трагедия, че човекът е разпнал Своя Бог. Кръстната смърт е най-страшното наказание в Римската империя и от такава участ са били сполетявани най-големите разбойници. Христос обаче е бил невинен, а изследователи на съдебния процес над Него казват, че това е бил най-несправедливият процес в цялата човешка история. На Разпети петък е най-строгият пост в цялата година и е единственият ден в годината, когато не се яде и пие нищо. Правилото не важни за болни, слаби и бременни.

С кръстната си смърт Христос побеждава смъртта, вярват християните.

На третия ден, Великден, Христос възкръсва от мъртвите и свидетели на Възкресението са войниците, пазещи гробницата, жените-мироносици, които са били също последователи на Христос и учениците.

Възкресение Христово е най-светлият християнски празник. Тази година католици и православни заедно си ще си пожелаят "Христос воскресе", а православните църкви и римокатолическата църква се надяват да могат да постигнат споразумение оттук нататък да се празнува Великден на една дата от целия християнски свят.