11.30 часа, село Кошарица, Несебър...
Още от табелата на морското село се усеща мирис на люта ракия, вино, ром, уиски и аромат на тънко нарязано мезе.
В малкото и уютно кафене, в центъра на кипрото селце се бяха събрали млади и стари и вдигаха тежки наздравици. Поводът не беше сватба, а традиционната подготовка преди къпането на кошаревските зетьове. Усмихнат кметът Павел Павлов разказа за традицията, която вече 40 години се спазва стриктно на Ивановден.
До масата вляво загърмява музика от тъпан и гайда, досущ като на сватба.
Празникът в селото е дългоочакван от всички. По масите на зетьовете се чуват наздравици и разкази от миналогодишни години. А за да издържат младите младоженци във водата, трябва да изпият по 2 литра алкохол.
Отвън се събра публика, която очакваше смелчаците – младоженци да се потопят за здраве в ледените води. „Наздраве, наздраве!”, викат най – подпийналите.
След час всички напускат топлото кафене, вече порядъчно почерпени и готови за скок в близкия вир. Отвън ги чака селският коняр, който ги поведе към ледените води.
Преди да тръгнат зетьовете тропнаха хоро- хем за радост на публиката, хем още да се сгреят.
Хоп- троп и така 200 метра до вира. А там още публика. Градусите са минус 8, а поривите на вятъра правят неописуем студ като при минус 20.
Въпреки това първият куражлия се оказа кметът на селото. Без да му мисли Павлов се хвърли в плитчината и постоя няколко минути.
Веднага след него още трима, барабар с коняра нагазиха и се изкъпаха. А поверието гласи, че който влезе в ледените води, не се разболява. И е така! Поне това споделиха всички, които от години го правят. Само местният поп не присъства на обичая, защото не можел да благослови почерпените!
