На 5-ти юни председателят на тракийското дружество „Странджа“ Стефан Колев и членове на дружеството отбелязаха годишнината от гибелта на тракийските бежанци през 1913 година в местността Илиева нива, близо до село Глумово, Ивайловградско.
На същата дата се чества и Денят на тракийското дете. На 3 октомври 1913 на това място са убити около 200 деца и пеленачета на тракийски българи - бежанци.
На събитието присъстваха вицепрезидентът Илиана Йотова и председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов.
Домакин на събитието и главен организатор е Община Ивайловград в лицето на своя кмет Диана Овчарова. Край мемориалния комплекс на Илиева нива, издигнат през 1996 с пожертвования на тракийци, беше отслужена заупокойна молитва.
Събитията от 1913 година са описани и в стихотворението на Ивайло Балабанов:
Не ми е нужна слава и поклон.
На този Божи свят не съм родена
да нося знаме и да яздя кон;
да плача вечно на една Голгота,
да нося жребий тежък и суров.
Родена съм да продължа живота
защото мойто име е любов.
О, как не ми е нужна тази слава
и този героичен ореол?
Аз исках участ друга — не такава,
аз исках просто обич, хляб и сол
и орисия — майчина и сладка:
да бдя над дом и челяд с поглед тих.
Но... първа сложих черната забрадка
и после... никога не я свалих...
О, не. Не ме сравнявайте с Гергана.
Гергана ми е първата сестра,
ала не носи мойта страшна рана,
тракийската ми участ и съдба...
Тя има дом и либе, и градина,
където всичко със любов расте,
обаче никога не е била робиня
и майка на погинало дете.
А аз си имам нива — черна нива —
Илиева и — спомен недоклан...
Тук турски нож със сила нечестива
направи от децата му курбан.
Не, аз не съм светица и в небето
не ме търсете... Бог ми позволи
да си остана вечно тук, където
най-много и най-страшно ме боли.
Затуй се връщам там, край мойта нива
пожъната от турски ятаган,
където сган със ярост нечестива
направи от децата ми курбан...
