„Българското кисело мляко е най-старият пробиотичен продукт в света, с много ценни хранителни, диетични, профилактични, антиканцерогенни и лечебни качества. То може успешно да бъде използвано за защита на човешкото здраве и е символ на добро здраве и дълголетие“, заяви проф. Стефан Денев от Тракийския университет в Стара Загора. Той бе лектор по темата „Киселото мляко - здраве и дълголетие“ . Научната презентация бе част от програмата на Фестивала на киселото мляко в родопското село Момчиловци.
Българският учен представи пред китайките гости, произвеждащи мляко в Шанхай с марка името на родопското село, предимствата на българското кисело мляко и изследванията, които са правени за полезността на млечно киселите бактерии, които се съдържат в него. Първите данни за полезността на българското кисело мляко се появяват в изследванията на руския проф. Мечников. Той твърди, че голямата продължителност на живота на българите е в следствие на използването на кисело мляко. Този учен разработва хипотезата, че млечно киселите бактерии в киселото мляко удължават живота на човека и той препоръчва употребата на киселото мляко ежедневно.
Д-р Стамен Григоров пък е първият учен, който успява да изолира през 1905г. пръчковидна бактерия, причиняваща млечно-киселата ферментация в млякото. През 1914 г. тя е наречена „бацилус булгарикус“.
„Най-важна при киселото мляко е закваската. Полезните бактерии трябва да бъдат изолирани от екологически чисти райони и незамърсени природни източници, както и домашни кисели млека, произхождащи от тези региони, тъй като те имат традиции в производството на домашно кисело мляко, а културите , които използват са максимално адаптирани към условията на региона и България“, посочи още проф. Денев.
„Изисква се щамовете, които участват в производството на българско кисело мляко да имат добра киселинно образуваща активност и коагулационна способност да притежават много други профилактични, пробиотични и технологични характеристики, които се изясняват на базата на много сериозни изследвания след първоначалното изолиране на щамовете, определяне на тяхната видова принадлежност. След като това бъде направено са важни всички други характеристики, които биха влияли върху диетичните, хранителните и другите лечебните качества на произвежданото кисело мляко, тъй като съвременният консуматор в Европа търси продукти с по-добре изразени полезни или здравословни качества“, добави още професорът.
Представителите на китайската компания видимо впечатлени от изложените факти за антиканцерогенните функции на българското кисело мляко, изразиха готовност да инвестират в научни проекти в тази посока.
Българският учен посочи, че за голямо съжаление много малко научни работници работят в тази насока.
„Един от проблемите в България, за да не се работи активно по този въпрос, е липсата на достатъчно средства за научно-изследователска дейност. В този си смисъл смятам, че публично-частното партньорство между науката и бизнеса, ще има изключително голямо значение, за да може да продължи изследователската дейност в тази област и да бъдат изолирани и приложени в практиката нови щамове с още по-ценни здравословни характеристики“, каза проф. Стефан Денев.
Снимка: rodopinews.com
