Православната църква почита света великомъченица Екатерина на 24 ноември - една от най-образованите жени на своето време.
Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.
Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните.
Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават.
Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото обаче се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година. Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е по-известно като "колелото на Екатерина".
В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Екатерина се празнувал против мишки. Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.
Източник: Днес.бг
